Харлан Кобен - Шест години

Дори самата тишина пронизваше сърцето ми.

— Няма ли все пак да ми кажеш какво става? — попитах.

— Нищо няма за казване.

— Според мен има, и то — доста.

— Вече ти отговорих — завъртя глава Бенедикт. — Не знам къде е Натали. Никога не съм я виждал. И името й не съм чувал от другаде, освен покрай теб.

— Нещо отвътре ми подсказва да не ти вярвам.

— Толкова по-зле за теб. — Пистолетът все още беше в ръката му. — Кое те накара да ме заподозреш?

— Джипиесът на колата ти. Показваше, че си ходил до курорта в Крафтборо във Върмонт.

— Глупаво недоглеждане от моя страна — направи гримаса той.

— За какво ти беше да ходиш дотам?

— Ха познай?

— Предавам се.

— За да ти спася живота евентуално. Успях да стигна до фермата на Джед малко след полицаите. Но после установих, че нямаш нужда от помощта ми.

Сега вече си спомних: някаква кола наистина пристигна по автомобилната алея в момента, в който полицаите откриха заровения ми телефон.

— Наистина ли ще ме застреляш?

— Трябваше да послушаш Куки.

— Нямаше как. Ти най-добре от всички би трябвало да си наясно.

— Кой, аз ли? — В гласа му вече избиваше нещо като гняв. — Луд ли си? Нали преди малко точно това отчете: че съм направил всичко по силите ми да осигуря безопасността на жената, която обичам. За разлика от теб. Дето си си наумил да й докараш смъртта.

— Питах те ще ме застреляш ли — да или не?

— Искам първо да ме разбереш.

— Отсега те разбирам — рекох. — Както вече стана дума, ти си бил прокурор. И си вкарал доста престъпен народ зад решетките. Заради което са се опитали да ти отмъстят.

— Не само опитаха — промълви той, вперил пак поглед във фотографията на Мари-Ан. — Отвлякоха я. И дори… дори са я изтезавали.

— И това ли? — не можех да повярвам.

— Искаха по този начин да ме сплашат — каза с насълзени очи. — Но аз успях да я спася. И точно тогава ни стана ясно, че и двамата трябва да се махаме оттам.

— И защо не се махнахте?

— Рано или късно, щяха да ни намерят. Ганайският наркокартел продава контрабандно на латиноамериканците. Пипалата им се разпростират навсякъде. Щяха да ни спипат, където и да отидехме. Отначалото се изкушавах да фалшифицираме смъртта и на двама ни, но…

— Но какво?

— Малкълм каза, че номерът нямало да мине.

— Малкълм Хюм! — едва преглътнах аз.

— Да — потвърди Бенедикт. — „Ново начало“ случайно имаше хора в този район. Чули в какво положение съм изпаднал. И професор Хюм поел случая ми. Но всичко това се правеше неофициално. Уредиха ми да дойда тук, тъй като щях да съм им полезен и като преподавател, и при необходимост, като човек, който да помогне на други.

— Под „други“ разбираш хора като Натали, така ли?

— Не съм запознат с нейния случай.

— Според мен си.

— Всичко се прави в дълбока конспирация. Различни хора се занимават с различни аспекти и различни членове. Лично аз работех единствено с Малкълм. Изкарах известно време в оня тренировъчен лагер във Върмонт, но за Тод Сандерсън например чух за пръв път едва преди няколко дни.

— И какво излиза? — запитах. — Че и нашето приятелство ти е било по задължение? За да можеш да ме следиш ли?

— Не. За какво ни е да те следим?

— Заради Натали.

— Вече ти обясних: изобщо не я познавам. И не знам нищо за случая й.

— Но и тя е обект на дейността ви, нали?

— Разбери веднъж завинаги: нищо не знам. — И завъртя глава. — Никой никога и дума не ми е казвал за никаква Натали.

— Логично е обаче да се предположи. Нали поне дотолкова ще признаеш, че съм прав?

Не пожела да ми отговори.

— Плюс това, ти го нарече не „курорт“, а „тренировъчен лагер“. Е, това вече е блестяща идея. Да го замаскираш като творческа колония някъде на майната си. Кой би се досетил, нали?

— Прекалено се разприказвах — отбеляза Бенедикт. — А и всичко това е без значение.

— Така си мислиш ти. „Ново начало“. Самото име трябваше да ме подсети, че точно с това се занимават: дават ново начало в живота на хора, които се нуждаят от такова. Теб е щял да те убие наркокартел. При което те те спасяват. И ти осигуряват ново начало. Не мога да си представя всички подробности в това отношение; на първо място — фалшиви документи за самоличност. Убедителен начин да изчезнеш: в твоя случай — като труп. Или си подкупил някой съдебен лекар или полицай. Нямам представа. После известно обучение за това как да се държиш, научаване на нов език или придобиване на нов акцент, плюс поддържане на нов външен вид, както в твоя случай. И, между другото, защо вече не махнеш тия тъпи очила?