Харлан Кобен - Шест години

Най-интересното обаче беше това, че Джон Смит беше влязъл във фейсбук именно от тукашния акаунт.

Хм, рекох си. Не е нито първият, нито последният с фалшив акаунт. Лично аз познавам мнозина такива. Мой приятел навремето използваше през фейсбук музикален сайт, който обявяваше на всичките му приятели всяко изпълнение, което слуша. Това го ядоса дотам, че взе и си създаде фалшив акаунт като на Джон Смит. И вече никой не знае кои парчета харесва.

Самият факт, че и Бенедикт има фалшив акаунт, не означаваше нищо. По-любопитното обаче беше, че когато изписах истинското му име — Бенедикт Едуардс, — излезе, че всъщност няма истински акаунт във фейсбук. Търсачката показа само двама души с това име в целия фейсбук — единият беше музикант от Оклахома Сити, другият — танцьор в Тампа, Флорида. И нито единият, нито другият имаше нещо общо с моя Бенедикт Едуардс.

Е, та? Сума ти народ живее, без да има акаунт във фейсбук. Аз лично имам, но почти не съм го използвал. Профилната ми снимка беше от университетския годишник. Кандидати за приятелство одобрявах веднъж седмично. Надали наброяваха повече от петдесет. Поначало се бях включил единствено заради това, че разни хора ми пращаха линкове към разни снимки и прочее, а нямаше как да стигна до тях без фейсбук акаунт. Извън тази конкретна полза, социалните медии не ме привличаха ни най-малко.

Това може би обясняваше акаунта на Бенедикт. И двамата фигурирахме в едни и същи списъци на имейл адресати. Нищо чудно да си е направил този фалшив акаунт, за да може да стига до фейсбук линковете.

Но в мига, в който прегледах историята на браузъра, теорията ми отиде на кино. На първо място в списъка за фейсбук беше някой си Кевин Бакъс. Кликнах върху линка, да не би да е друг фалшив акаунт на Бенедикт, с друг псевдоним. Оказа се, че пак не съм прав. Кевин Бакъс беше някакъв невпечатляващ тип, който на профилната си снимка носеше тъмни очила и беше с вдигнат палец. Като го видях, се намръщих.

Но колкото и да се ровех из паметта си, нямах никакъв спомен нито за това лице, нито за човек с име Кевин Бакъс.

Посетих страницата му „ъбаут“. Празна: нито адрес, нито къде е учил, нито с какво се занимава. Споменаваше се единствено, че е „във взаимоотношение“ с жена на име Мари-Ан Кантин.

Потърках се по брадичката. И това име — Мари-Ан Кантин — нищо не ми говореше. А какво е търсел Бенедикт на страницата на Кевин Бакъс, запитах се? Нямах представа, но подозирах, че ще е било нещо изключително важно. Що не взема да го гугълна? Но ми направи впечатление, че името на Мари-Ан Кантин беше изписано със син шрифт, което ще рече, че и тя си има свой профил. Достатъчно беше да кликна върху името й.

Така и направих.

А когато страницата й се появи — в мига, в който зърнах профилната снимка на Мари-Ан Кантин, — почти моментално я разпознах.

Жената, чиято фотография Бенедикт носеше в портфейла си.

Ох, ама и аз съм един. Преглътнах и се облегнах назад да нормализирам дишането си. Ами че то всичко си идваше на място. Изпитвах буквално физически болката на Бенедикт. Нали и аз бях изгубил голямата любов в живота си. Явно и него го е сполетяло същото. Мари-Ан Кантин наистина беше поразителна жена. Бих я описал като скулеста, царствена афроамериканка, само че колкото по-отблизо разглеждах профила й, толкова повече се убеждавах в неточността на последната характеристика.

Явно не беше афроамериканка. Е, поне африканка беше. Понеже според фейсбук страницата й Мари-Ан Кантин живееше в Гана.

Любопитен факт, макар изобщо да не ми влизаше в работата. Бенедикт се е запознал някога някъде с тази жена. Влюбил се е в нея. Любовта му останала несподелена. И какво общо имаше всичко това с посещението му в Крафтборо във Върмонт?

Задръж така!

Нали и аз се бях влюбил в жена? Нали и моята любов си оставаше несподелена? Нима и аз самият не бях ходил в Крафтборо във Върмонт?

В такъв случай дали Кевин Бакъс не е играл ролята на Тод Сандерсън в живота на Бенедикт?

Май почвам да прекалявам с фантазирането. А и да греша. Но колкото и да бърках, реших, че е нужно да проуча тази работа. Засега единствената ми улика се казваше Мари-Ан Кантин. Кликнах и върху нейния „ъбаут“. Крайно впечатляващ. Завършила икономика в Оксфорд, след това степен по право в Харвард. Работи като юрисконсулт към ООН. Родена в Акра, столицата на Гана, където и живее. И е, както вече знаех, „във взаимоотношение“ с Кевин Бакъс.

Дотук добре.

Кликнах върху снимките й, но настройката им беше „лични“, което означаваше, че не мога да ги видя. Тогава ми дойде идея. Кликнах няколкократно върху стрелката „назад“ да се върна върху страницата на Кевин Бакъс. За разлика от нейните, неговите снимки не бяха на „лични“ и ми бяха достъпни до една. Чудесно. Закликвах ги една подир друга. И аз не знам защо. Дори не търсех нещо конкретно.