Харлан Кобен - Шест години

Да, ама правилото явно не е важало за добрия стар Тод.

Схемата с невероятно високите оценки се запазваше и през първия семестър на втори курс, след което изведнъж нещата рязко се променяха. Срещу втория семестър беше изписано с едри букви „ОТЛОЖЕН“.

Хм! Потърсих да видя по какви причини е станало, но пишеше единствено „лични“. Това вече беше съвсем загадъчно. Тъй като досиетата са затворени и поверителни — или поне се предполага да са такива, — ние, преподавателите, рядко се ограничаваме само с „лични“, а описваме случая надълго и нашироко.

Кое тогава е принудило някой да се ограничи само с „лични“ относно отложения семестър на Тод?

Освен това „личните“ причини обикновено опират до някакви финансови затруднения или до заболяване — физическо или умствено — на самия студент или близък член на семейството. Но, така или иначе, причината винаги се посочва в досието на студента. Не и тук, явно.

Интересно.

Или не чак толкова. Първо, преди двадесет години сигурно са били по-дискретни по отношение на личните проблеми. И второ… а бе кой го интересува? Каква връзка може да има между отложения семестър на второкурсника Тод и сватбата му с Натали, последвана от смъртта му, след която е оставил съвсем друга вдовица?

А след като Тод се завръща на студентската скамейка, се появяват още преподавателски бележки — само че не от онези, за които студентът може да си мечтае. Един от професорите го нарича „разсеян“. Според друг Тод бил „подчертано огорчен“ и „коренно променен“. Трети пък предлага Тод да се оттегли пак от следването, че да има време „да се справи със ситуацията“. Но никъде не ставаше дума каква точно е ситуацията.

Кликнах да отида на следващата страница. Тод бил привикан пред дисциплинарната комисия. В някои университети с дисциплинарните проблеми се занимават самите студенти, но в нашия имаме тричленка от професори, които се избират на ротационен принцип. Самият аз изкарах два месеца в комисията предишната година. Повечето случаи, които ни се налагаше да разглеждаме, произтичаха от двете върлуващи из кампуса епидемии: консумация на алкохол от ненавършили 21-годишна възраст и преписвания по време на изпити. Останалите се отнасяха до кражби, физически заплахи и разни прояви на сексуално насилие или агресивност, които не отговаряха на критериите на властите за подсъдност.

Случаят, наложил намесата на дисциплинарната комисия, се отнасяше до сбиване на Тод с друг студент — Райън Макарти, след което Макарти бил хоспитализиран с контузии и счупен нос. Университетът настоявал за продължително отстраняване, та дори и за изключване, но професорската тричленка оневинила Тод напълно. За моя най-голяма изненада. Липсваше каквото и да било резюме или протокол от самото заседание или от последвалото го обсъждане. И това също силно ме изненада. Единственият сканиран за досието документ беше написаното на ръка решение:

Тод Сандерсън — превъзходен член на общността на университета Ланфорд — стана наскоро жертва на тежък житейски удар, но според нас вече се възстановява. В последно време заедно с един от преподавателите създаде благотворителна организация, с цел да компенсира последствията от наскорошните си действия. Поради това, че осъзнава съвсем ясно смисъла на простъпките си, а и предвид крайно необичайните смекчаващи вината му обстоятелства, решихме Тод Сандерсън да не бъде наказан с изключване.

Плъзнах поглед към долния край на страницата да видя кой професор е подписал заключението на тричленката. И неволно направих гримаса. Трябваше да се сетя досега: професор Ибън Трейнър. До болка познат ми. Но не и „приятел“ в обичайния смисъл на думата.

Така че, ако желаех да науча повече за „тежкия житейски удар“, че и за самото решение, щеше да ми се наложи да разговарям с Ибън. Перспектива, която никак не ме блазнеше.

Въпреки късния час, не се притеснявах, че мога да събудя Бенедикт. Той ползва само клетъчен телефон, който изключва преди да заспи. Обади се на третия звън.

— Какво има?

— Ибън Трейнър.

— Какво „Ибън Трейнър“?

— Още ли ме мрази до мозъка на костите?

— Предполагам. Защо ти е?

— Да го поразпитам за моето приятелче Тод Сандерсън. Мислиш ли, че ще можеш да го позабаламосаш?

— Да го забаламосам ли? Разчитай на мен. Ненапразно ми викат „Сънчо“.

— То е заради това, че приспиваш студентите.

— Ама и теб много те бива да се подмазваш някому, от когото искаш услуга. Ще ти се обадя утре сутринта.