Харлан Кобен - Остани

В днешни дни лабораториите правеха чудеса и най-добрият начин да се справиш с този факт бе да го имаш предвид и да се съобразяваш с него. И така, какво да направи?

Кен използваше фалшификации. Наслуки вземаше чужда ДНК — косми, частици от кожа, слюнка и други материали, пазени в контейнери на „Тапъруер“.

Понякога намираше образците в обществени помещения, колкото и противно да му беше. Едно от много добрите места бе летният лагер. Мнозина от съветниците използваха оставените на разположение бръсначи, които той лесно можеше да задигне. От писоарите се снабдяваше със срамни косми. При душовете имаше още.

Все още с ръкавици на ръцете, Кен отвори един контейнер и с помощта на пинсети взе малко косми и тъкан и постави образците близо — дори отгоре — върху Хари Сътън. Бяха достатъчно. Затвори контейнера и го върна в чантата си. Тъкмо повтаряше действията си с другите образци, когато мобилният телефон на Хари Сътън иззвъня. Барби погледна кой се обажда.

— Каси е.

Каси. Хари Сътън излезе много по-силен, отколкото човек можеше да си представи или да издържи, а може би не знаеше истината за нея. След дълго убеждаване, включващо желязото със запоената в него игла, както и пикочния му канал, Сътън им беше казал, че свидетелят, заместник-началникът Голдбърг, бе уведомил Кен за една бивша екзотична танцьорка на име Каси. Хари Сътън не бе издал нищо повече за нея, но те откриха телефонния й номер в неговия мобилен телефон.

Барби отговори на повикването с най-сладкия си глас.

— Офисът на Хари Сътън.

— Здравейте. Там ли е Хари?

— Мога ли да попитам кой се обажда?

— Каси.

— О, съжалявам. В момента не можете да се свържете с господин Сътън.

Барби хвърли поглед към Кен. Той вдигна и двата си палци нагоре.

— Може ли да ми продиктувате пълното си име и адреса си, за да му оставя съобщение с подробните ви данни?

— Почакайте, това не е ли мобилният на Хари?

— Телефонът на господин Сътън автоматично ми подава сигнал, когато той не може да отговори. Съжалявам, Каси. Не чух фамилното ви име.

Връзката прекъсна.

— Тя прекъсна — рече Барби и се намуси.

Кен се приближи и я обгърна с ръка.

— Не се притеснявай.

— Наистина помислих, че звуча като секретарка.

— Така беше.

— Ала тя не ми повярва.

— Което ни говори нещо — отвърна Кен.

— Какво?

— Че е много предпазлива.

Барби се почувства по-добре и закима с глава.

— Което пък означава, че е много важна за изпълнението на нашата задача.

— Определено.

— И сега какво?

— Имаме номера на мобилния й телефон — каза Кен. — Лесно ще открием къде живее.

Под светкавицата на фотоапарата жената изглеждаше досущ като прословутия елен в светлината на автомобилните фарове.

— Коя е щастливката, Джордж? — извика Рей.

Джордж Куелър, може би най-редовният клиент на Фестър, прикри с ръка гаджето, с което бе излязъл.

— Това е Александра Сейпърстийн.

Светкавица, щрак, светкавица, щрак.

— Как се запознахте вие двамата?

— По интернета. В уебсайт за свободни мъже и жени — евреи.

— Звучи ми като намеса на съдбата.

Рей не наблегна на очевидното — Джордж не бе евреин.

Александра Сейпърстийн сякаш се сви пред погледите на околните. Тя бе доста хубавичка, макар и безлична, ала премигваше твърде често и Рей го свързваше с наличие на насилие в миналото. Тук светкавицата не помагаше. Рей я изключи, продължи да снима и отстъпи крачка назад, за да даде на ужасената млада жена повече пространство. Джордж го видя и го стрелна със странен поглед.

Когато наближиха ресторанта, церемониалмайсторът Морис, който говореше със забележим френски акцент — истинското му име беше Мани Шварц и най-вероятно бе задължен да присъства на срещата — се приближи до вратата на бистрото, разпери широко ръце и извика:

— Мосю Жорж, добре дошли! Вече съм приготвил любимата ви маса!

Джордж погледна към Рей в очакване да изрече репликата си.

Като криеше лице зад фотоапарата, за да скрие срама си, Рей викна:

— Вие двамата ще съобщите ли на пресата менюто си?

Едно малко парченце от душата на Рей умря.

— Ще видим — високомерно отговори Джордж.

Новата двойка влезе. Рей се престори, че иска да ги последва, а Морис се престори, че го изблъсква навън. Един сервитьор дойде при Александра и й подаде червени рози. Рей снимаше през прозореца. Джордж държеше стола за Александра. Тя седна, настани се удобно и най-сетне от много дълго време се почувства удобно.