Харлан Кобен - Остани

Брум я погледна строго. Тя бе дошла с намерението да му съобщи нещо важно. Сега не бе много сигурна дали трябва.

Меган извъртя глава. Искаше да си помисли, да си даде възможност да реши.

Брум чакаше.

— Личност, която трябва да остане неизвестна — започна Меган, — може би — и аз наблягам на това „може би“ — е видяла Стюарт Грийн тези дни.

Сега беше ред на Брум да се слиса.

— Сериозно ли говориш?

— Не, току-що си го измислих. Разбира се, че говоря сериозно. Но източникът ми не бе съвсем сигурен във видяното. Би могло да е някой, който прилича на Стюарт. Изминали са седемнайсет години.

— А ти няма ли да ми кажеш името на източника си?

— Не, няма.

Брум направи физиономия.

— Искаш ли пак да ти покажа скърбящия баща?

— Само ако държите да стана и да си тръгна на мига.

— Добре де, добре — вдигна ръце той, сякаш се предаваше. — Кога източникът ти е видял Стюарт?

— През последните няколко седмици.

— Къде?

— В града.

— Къде по-точно?

— В „Ла Крим“. А там е доста тъмно.

Меган отвори уста и тъкмо да произнесе „тя“, но в последния миг се спря.

— Източникът ми заяви, че го е зърнал за миг и дори може да не е бил той.

— Този източник — каза той. — Може ли да се разчита на него, или на нея?

— Да.

— Ти мислиш ли, че той или тя е видяла Стюарт Грийн?

— Не знам.

— Отново те питам: какво още би могла да ми съобщиш?

Меган поклати глава.

— Това е всичко.

— Добре тогава. Свършихме. — И Брум стана. — Трябва да бързам за местопрестъплението.

— Почакай, не тръгвай.

Той наведе поглед към нея.

— Какво местопрестъпление?

— Развалините на мината за желязна руда, не ги ли знаеш?

Тя смръщи вежди.

— Наистина ли мислиш, че може да е останала кръв, влакно или нещо друго след всичките тези години?

— Кръв или влакно ли? — повтори той и поклати глава. — Гледаш твърде много полицейски филми.

— Какво тогава?

— Понякога историята се повтаря.

— Какво имате предвид?

— Мъжът от снимката, която ти показах.

Тя зачака, ала вече знаеше. Погледът й се върна и се спря на сепарето в ъгъла.

— Карлтън Флин е.

За миг Меган остана на мястото си. Тя крадешком поглеждаше към бащата на Флин, ала мисълта й определено се скиташе в миналото. Рей. Снимката не оставяше никакво съмнение. Рей се бе върнал.

Но какво означаваше това? Защо Рей би изпратил тази фотография на Брум — ако предположим, че тъкмо той я е направил? И по-точно, защо изобщо я бе направил?

Все още имаше толкова много въпроси. Истината беше, че Меган наистина вярваше на Лорейн. Тя не би сгрешила за толкова важно нещо.

Така че въпросът бе: как се е върнал Стюарт Грийн? Къде е бил през последните седемнайсет години? Какво се бе случило онази нощ? Каква роля е играл Рей и как тя би могла да се отнесе към един млад мъж на име Карлтън Флин седемнайсет години по-късно?

Нямаше никакво обяснение.

Част от причините, поради които Меган никога не потърси Рей, бе да го предпази — както той се бе опитал да предпази нея. Но сега, седемнайсет години по-късно, когато имаше още един изчезнал в същата отдалечена част на парка… нещо не пасваше.

Тя отново извади визитната картичка. Фестър бе в бара „Уийк Сигнал“.

Меган все още бе в състояние да направи нещо умно. Да, тя бе открехнала вратата на килера, ала всъщност оттам не бе изпаднало нищо. Би могла просто да я затвори. Не бе сторила нищо нередно. Бе изпълнила своята роля. Можеше да отиде до автомобила си, да се върне у дома и да измисли друга история, която да разкаже на Дейв, можеше по пътя да купи новата скара „Уебър“, да му каже, че се е занимавала тъкмо с това и че е искала да го изненада. Можеше да го направи и всичко щеше да свърши.

Бе обърнала гръб на този свят още преди седемнайсет години. Би могла да се обади на Хари Сътън, въпреки че той не се появи на срещата, и да му каже, че е свършила всичко. Не дължеше нищо на този град.

А Рей?

Бивше гадже.

Нищо повече.

Ала това неизменно бе проблем. По дефиниция ти късаш с бившия си. Можеш да го направиш лошо, може да го направиш и добре, тъй като единият, или двамата сте изгубили чувствата си един към друг, и край. Но не такъв бе случаят с тях. Тя бе луда по него. Той бе луд по нея. Двамата не толкова бяха скъсали, колкото бяха откъснати един от друг. Тя мразеше тази дума, но може би тогава се нуждаеха, както всяка друга двойка, от прекратяване на връзката.

Рей можеше сериозно да загази.

Рей можеше да накара нея сериозно да загази.