Харлан Кобен - Остани

Къде си?

Помисли си да го отмине без внимание, ала си каза: колко пъти още ще трябва да го прави?

С течение на времето това щеше да породи проблеми. Тя се зачуди как да постъпи, какво да му каже този път и какво ще бъде принудена да му обяснява през идните няколко дни. Фасадата, която си бе създала през всичките тези години, бе станала нейна собствена, и то повече, отколкото собствената й фасада. Ала това не означаваше, че Дейв ще я разбере.

Тя отново хвърли поглед към простичкото му съобщение: КЪДЕ СИ?

Меган знаеше, че фасадата бе всъщност политически коректният термин за лъжа. Тя бе излъгала Дейв още първия път, когато се запознаха в бара на един хотел в Бостън, едва четири месеца след като бе избягала от Атлантик Сити. Беше сама, уплашена и нямаше пукната пара. Без каквито и да е перспективи, страхуваща се дори да работи в някой от местните клубове, Меган оцеляваше, като въртеше мъжете. Обличаше си всекидневните джинси като някоя ученичка (В горния курс на училище „Емерсън“ съм — заявяваше тя), висеше по баровете на хотелите, запознаваше се с мъже (за предпочитане женени), пиеше, понякога им пускаше нещо в напитката, водеше ги горе до стаите им, обираше ги и изчезваше в нощта.

Точно в онази нощ тя бе решила да опита един хотел в центъра на града, където отиваше за първи път. Изборът на мъже в категорията „женени“ не бе богат. Група студенти в Харвардския университет се вмъкнаха в бара с викове и смехове. Тя се помъчи да не ги възненавиди заради самодоволните физиономии и меките им ръце.

Каза си, че лесно ще спечели пари от тях, макар да знаеше, че колежанчетата рядко носят пари в брой, и тогава се случи нещо удивително.

Кой би могъл да каже какво? Наречете го съдба, карма или каквото и да е друго, но тя започна да си бъбри с единия — мило свенливо момче на име Дейв Пиърс.

Нещо в него я привлече. Стана й топло и уютно на душата. Не беше като с Рей. Не я удари гръм. Това щеше да стане по-късно. Ала имаше нещо друго, нещо дълбоко, силно, нещо истинско.

Така че тя го излъга. Нямаше никакъв избор.

Двамата разговаряха цяла нощ и се чувстваха прекрасно. Той завършваше Харвард. Тя му каза, че завършва „Емерсън“. Когато след седмица се видяха на първата си истинска любовна среща, тя дори бе предложила да се срещнат в библиотеката на колежа. Това беше по времето, когато студентите не се нуждаеха от студентски лични карти, за да влизат и излизат от сградите. Тя просто стовари купчина книги на масата и зачака.

Лъжите продължиха.

Тя познаваше кампуса доста добре. Каза му, че живее в Колониъл Резидънс Хол, ала твърдеше, че не можел да се отбие при нея, тъй като съквартирантката й имала труден характер и не обичала компании.

Колкото до семейството си, тя му каза истината — била единствено дете и родителите й починали млади. Имала съвсем нормално, скучно детство в Мънси, щата Индиана, и се държеше така, сякаш поради спомена за загубата на родителите й обсъждането на тази тема й идваше в повече.

Дейв й съчувстваше. Дори в историята й да се забелязваха някои дупки — а те наистина се забелязваха — Дейв не им обърна голямо внимание. Той бе доверчив по природа, освен това беше влюбен. Ако тя криеше нещо от него, е, това още повече увеличаваше интереса му към нея и тя го привличаше все по-неудържимо. В неговия наивен свят това не би могло да е нещо важно. Какво значение имаха всъщност няколкото противоречащи си житейски факта?

Плюс Меган-Каси-Меган бе ужасяващо добра лъжкиня.

Сега пък и фасадата — разбирай „лъжите“ — бе сериозно застрашена и можеше да се срине всеки момент. След всичките тези години, след целия упорит труд, тя бе избрала да рискува всичко. И за какво? За да оправи миналото? Да се развълнува малко?

Или подсъзнателно копнееше да бъде разкрита? Нима маската й бе твърде тежка, за да я носи през остатъка от живота си?

Как ли щеше Дейв да реагира, като чуеше истината?

Меган си пое дълбоко въздух и му написа:

Днес е ред на семейство Присиър да откарат Кайли с колата си.

Джордан има контролно по математика. Виж дали учи.

Последва кратка пауза, а после пристигна още един текст от Дейв:

Къде си?!?!?

За миг Меган се загледа в малкия екран. После написа:

Имам малко работа. Не съм сигурна кога ще се прибера. Обичам те.

Отново пауза. Меган чакаше телефонът да звънне. Той мълчеше.

Вместо това тя получи друго съобщение от съпруга си:

Не разбирам.

Тя бързо отговори:

Всичко ще е наред. Само ми вярвай.