Харлан Кобен - Остани

Онова, от което имаха нужда и което напълно заслужаваха, бе да разберат какво е — поне веднъж в живота си да видят какво е да имаш някого на своя страна. Да бъдат уважени. Само веднъж. Нищо повече. Да забравим кой е виновен и кой е невинен.

Да забравим кое е правилно и кое неправилно. Каквото и да се е случило в техния в по-голямата си част трогателен живот, Хари Сътън искаше да се увери, че поне веднъж са познали това усещане.

Ето защо Хари Сътън бе останал в Атлантик Сити.

При това той обичаше секса, комара и живота на действието.

Телефонът звънна. Той го вдигна и каза:

— Хари Сътън, адвокат.

— Трябва отново да се срещна с клиента ви.

Обаждаше се Брум.

— Престани да ме омайваш с чара си и премини на въпроса — отвърна Хари.

— Трябва веднага да я видя.

На Хари не му хареса паниката в гласа на ченгето.

— Не съм сигурен дали е възможно.

— Направи така, че да стане възможно.

Сътън бе свикнал с нетърпението и заплахите на полицаите. Не го трогваха кой знае колко, но сега ставаше нещо странно.

— Нещо не е наред ли?

— Има ново развитие на нещата.

— Като например?

— Може да последват нови жертви.

Мълчание.

— Не разбирам по какъв начин това замесва моя клиент.

— Получих една фотография.

— От кого?

— Не знам. Нямаше подател. Виж какво, просто ми повярвай. Трябва да разбера дали тя разпознава някого, или нещо на нея.

Сътън се двоумеше.

— Хари?

— Какво?

— Виждаш, че не заплашвам никого. Не ти казвам например че бих могъл да я проследя и да открия къщата й, да разкажа всичко на съседите й. Не казвам, че ще публикувам неин комбиниран портрет във всички вестници, нищо подобно.

— Е, утешително е да науча, че държиш на думата си.

— Нямам време за игрички, Хари. В случая може да си имаме работа със сериен убиец. Правя всичко възможно да я предпазя. Тя се върна и това беше правилно. Да я оставим да си свърши работата докрай.

— Мога да й се обадя и да я помоля — каза Хари.

— Много неща излизат от контрол, затова трябва да съм близо до полицейския участък. Можеш ли да я доведеш тук?

— В участъка? Шегуваш ли се?

— Ще бъде добре.

— Не, няма. Ще се срещнем в закусвалнята.

Тя беше само една пресечка по-надолу — не бе идеалното място, но ставаше.

— Искам я тук, и то бързо.

— В такъв случай нека изляза, за да й позвъня — отвърна Хари. — Ако не ти се обадя, ще приемем, че ще се видим в закусвалнята след половин час.

Хари остави телефона на вилката и набра номера на мобилния й телефон. Тя вдигна на третото позвъняване.

— Ало?

Той долови шумове от отсрещната страна, които недвусмислено сочеха, че тя не бе на път към дома си.

— Къде си?

— В „Ла Крим“.

Хари Сътън не бе учуден. Брум също го бе забелязал. Нещо друго я бе привикало тук, а не стремежът да поправи грешката си.

— Тъкмо се канех да ти се обадя — каза тя.

— О?

— Искам да кажа нещо важно на Брум.

— Е, тогава всичко ще бъде наред.

— Защо? Какво е станало?

Хари Сътън й разказа за обаждането на Брум и за желанието му да се срещнат в закусвалнята.

— Удобно ли ти е? — попита той.

— Мисля, че да — отговори Каси. Последва кратка пауза. — Имаш ли представа какво има на фотографията?

— Не, но Брум е убеден, че е нещо важно. Спомена нещо за сериен убиец.

Отсреща се чу смях на неколцина мъже. Хари държеше слушалката и чакаше.

— Каси?

— Добре — каза тя. — Ще бъда в закусвалнята след петнайсет минути.

Хари Сътън затвори телефона. Извъртя стола си и хвърли още един поглед през прозореца към добре познатия му изглед към града. Някой почука на вратата. Той погледна часовника на ръката си. Късно. Тази вечер нямаше време за повече бизнес срещи, ала нямаше навика да отпраща посетителите.

— Влез! — извика той с обичайния си приятен тон.

Млада двойка, която не приличаше на останалите му клиенти, отвори вратата и влезе в кантората.

Хубавичката блондинка каза:

— Добър вечер, г-н Сътън!

И двамата бяха добре сресани, усмихнати и прилично облечени и по някаква причина, която Хари не можеше да назове точно, но за която много скоро щеше да разбере, че е първична, инстинктивна и напълно истинска и от която се боеше повече, отколкото се е боял през живота си.

Все още в „Ла Крим“, Меган опипа картичката, на която пишеше: „Работа със знаменитости: тук се наемат папараци“. Обърна я от другата страна и прочете: „Уийк Сигнал Бар & Грил“. Телефонът й завибрира и прие изпратения до нея текст. Тя провери и видя, че е от Дейв: