Харлан Кобен - Остани

— Нека ти я подам.

Той се приближи до шкафчето и внимателно вдигна чашата към нея, като намести сламката между устните й. Тя жадно отпи. Водата бе чиста амброзия. Щом тя свърши, Дейв върна чашата на мястото й и седна до нея.

— Как се чувстваш? — попита.

— Сякаш съм се целувала с автобус.

Той се усмихна и я погали по челото.

— Да повикам лекаря.

— Още не.

Ръката му бе хладна. Тя затвори очи и се занаслаждава на допира му. По страната й се търкулна сълза. Не знаеше защо.

— Мислех върху всичко, което ми каза — рече Дейв. — Все още се опитвам да го премисля.

— Знам. Но говори с мен, съгласен?

— Съгласен.

Тя отвори очи и го погледна.

— Тежко е — каза Дейв. — От една страна, каква си била в миналото като че ли всъщност няма значение. Обичаш ли ме?

— Да.

— Лъжеш ли ме?

— Не, разбира се, че не.

— Тогава какво има значение? Всички имаме минало. Всички имаме тайни. Или нещо за криене. — Той се премести от мястото си. — Това е от една страна. Тази част разбирам аз.

— А от друга страна?

Дейв поклати глава.

— Все още обмислям.

— Обмисляш — каза тя — или преценяваш?

Видът му стана объркан.

— Не съм сигурен, че те разбирам.

— Ако неизвестното ми минало се криеше в това, че преди да се запознаем съм била богата принцеса и девственица, мислиш ли, че щеше да ти е толкова тежко да премисляш?

— Нима ме смяташ за плиткоумен?

— Само питам — отвърна тя. — Въпросът е напълно логичен.

— И ако кажа „да“, щеше да ти е по-лесно да смелиш този сценарий?

— Щях да разбера, така е.

Дейв премисли и това.

— Искаш ли да чуеш една странна истина?

Тя чакаше.

— Никога не съм ти вярвал напълно, Меган. Не, почакай, това не е съвсем така. Имам предвид, че никога не съм ти вярвал. Аз ти се доверявах. Безусловно. Направих те моя жена, обичах те и знаех, че и ти ме обичаш. Живеехме един живот, спяхме в едно легло и имахме наши собствени деца.

Дейв тежко преглътна, погледна встрани, обърна се с гръб към нея.

— Щях да ти поверя живота си. Знаеш го.

— Знам.

— И все пак невинаги ти вярвах. Можеш да се довериш на някого и да знаеш, че в това има и нещо друго. Знаеш ли какво имам предвид?

— Да.

— Беше ли ти трудно да ме лъжеш през всичките тези години?

— Не лъжех само теб, а всички.

— Но най-вече мен.

Тя не започна да го разубеждава.

— Беше ли ти трудно?

Меган се позамисли.

— Не съвсем.

Той отново седна.

— Леле, колко сме честни.

— Истината не бе реалната опция. Не виждах никакъв смисъл да ти разкажа за миналото си. Истината можеше само да влоши положението.

— Значи трябва да ти е било трудно? На дадено равнище.

— Според мен свикнах.

Той кимна с глава.

— Част от мен иска да научи подробности, защото иначе въображението ми няма да го издържи, ако разбираш какво имам предвид.

Тя кимна.

— Ала по-голямата част от мен е наясно, че по-добре е да не обръщаме внимание.

— Беше много отдавна, Дейв.

— Но все пак е част от теб.

— Липсва ли ти?

— Няма да се извинявам, ако е така.

— Не това те питах. Попитах те дали ти липсва.

Очите й отново се напълниха със сълзи. Тя нямаше намерение отново да го излъже, не и след като бе преминала през толкова много изпитания, за да му каже истината.

— Когато си бил в гимназията, ти си бил член на театралната трупа, нали така?

— Е?

— И вие, както всички момчета, сте се шляели навън, сприятелявали сте се и сте пушели трева. Ти ми го каза.

— Не виждам връзката — отвърна Дейв.

— На теб това ти липсва, така ли е? Но не би се върнал в онези времена — те отдавна са отминали. Трябва ли да намразя миналото си, за да можеш ти да ме приемеш?

Дейв сякаш се сепна и се облегна назад.

— Наистина ли мислиш, че е едно и също?

— Кое му е различното?

Той потърка лицето си с длани.

— Не знам. Тъкмо това трябва да премисля. — Дейв се опита да се усмихне. — Мисля, че лъжите се отразяваха по-силно върху нас, отколкото си представяш. Породиха дистанция между двама ни. Нормално. Така че сега ще бъде друго. Може да стане по-хубаво.

Телефонът на нощното шкафче издрънча.

Дейв се намръщи.

— Не биваше да те безпокоят.

Меган протегна здравата си ръка към апарата.

— Ало?

— Чух, че си имала трудна нощ.

Беше детектив Брум.

— Ще се оправя.

— Не си ли включила телевизора тази сутрин?

— Не, защо?

— Карлтън Флин е мъртъв. И други мъже са намерени мъртви. Открихме труповете им в един кладенец близо до старата пещ.