Ричард Чайлд - Ръката на пророка

„Ти се справи, малкият. Страхотно се справи“.

Тренкавел се вкопчи в туфите хвойна и се изтегли през ръба на скалата. Тежко задъхан, залегна в сянката на западната стена на замъка Бейра и погледна наляво. Нищо друго, освен мрак и силуети на контрафорси, които поддържаха стената, изложена на ветровете откъм Атлантика. Ниските храсти след последния контрафорс сияеха като полирано сребро под лъчите на прожекторите.

Обърна се надясно и в края на стената видя масивната цилиндрична югозападна кула. Прожекторите осветяваха големите камъни до ръба на скалата, където се криеше Джейми.

Беше време да помогне на пилота, помисли си Раймон, докато сваляше въжето от кръста си и го завързваше в основата на контрафорса. Обра хлабавината, преметна я през ръка и три пъти силно дръпна. Въжето увисна — Камерън се приближаваше към ръба на скалата. Французинът отново го опъна, приготви се и зачака.

Джейми скочи в бездната и Тренкавел бясно започна да дърпа въжето. Накрая то се изпъна и преплетените найлонови нишки се врязаха в дланите му. Очакваше болка, но не чак толкова силна. Той стисна зъби, за да не извика, бавно си пое дъх и се отдаде на агонията… Разтвори се за нея, прие я, приветства я като уважаван противник, който излиза на ринга.

Както го бяха учили, моделира страданието си в мисловен образ на тежка черна топка. Отново си пое дъх и насочи цялата си воля срещу топката. Усили решимостта си да изтегли Джейми по скалата. Трябваше да увие въжето около кръста си, защото найлонът се впиваше в плътта му и тя стана хлъзгава от кръв.

Докато теглеше въжето, тикаше черната топка на болката нагоре по склона на решимостта си. Неговият инструктор наричаше този метод за овладяване на болката „Сизифови мъки“. Беше го научил, спомни си той, когато…

Нещо — нямаше представа какво — го накара да погледне на юг. Лъчите на прожекторите очертаваха неясен силует на мъж. Носеше автомат — Тренкавел ясно видя дулото му, осветено от монтираното върху оръжието фенерче.

Часовоят се приближаваше. Раймон отскочи към стената на замъка, прехвърли въжето през контрафорса и здраво го уви около китката си. Спотаи се, опря крака в каменната основа на контрафорса, измъкна ножа от канията на глезена си и зачака. През тези няколко секунди в съзнанието му изплува образът на японския му инструктор по мятане на ножове.

„Определи маи — разстоянието — и го следи — беше му казал старецът от остров Хокайдо. — Усети суки — възможността — и й се довери. Копней за заншин — абсолютната власт над положението — и я установи.“

Фенерчето на часовия всеки момент щеше да освети въжето. Тренкавел прецени маи, потърси суки и я видя, после установи заншин.

Изтегли се за въжето, скочи напред, превъртя се във въздуха и обви бедра около шията на мъжа.

Двамата се претърколиха на земята и ножът на Раймон описа широка дъга. Часовият зарови лице в пръстта и французинът заби ножа в тила му до дръжката. Онзи се вцепени, издаде къркорещ звук и когато острието проникна в мозъка му, тялото му силно се разтърси.

Тренкавел остави ножа в главата му и продължи да изтегля Джейми. Напомпан до крайност с адреналин, дърпаше въжето, без да го увива, докато пилотът не изпълзя през ръба на скалата.

— Господи! — задъхано каза Камерън. — Какво стана? — Млъкна да си поеме дъх. — Въжето поддаде и… — И тогава видя трупа. — Боже мой, кога…

— Нямах избор. — Раймон изтегли ножа и го избърса в камуфлажната униформа на мъртвеца.

След като овладя дишането си, Джейми му помогна да издърпат тялото зад един контрафорс.

После, докато навиваше въжето, пилотът вдигна поглед към крепостната стена.

— Ще е адски трудно да я изкатерим. А и почти няма за какво да се хванеш.

Тренкавел прокара пръсти по зида и се замисли. Стената и контрафорсът се срещаха под прав ъгъл. Можеше да изпъне тялото си между тях, като опре гърба си в контрафорса, а краката си — в стената. Щеше да е като изкачването на връх Айгер в Алпите, само че сега щеше да стъпва под ъгъл по стената, което беше много по-мъчно.

— Докладвай местоположението си, Бенет — чу се глас.

Раймон и Джейми се вцепениха. Гласът идваше от радиостанцията на куртката на убития.

— Чуваш ли ме, Бенет? Обади се. Край. Бенет?!

Пилотът погледна Тренкавел.

— Какво ще правим?

— Ако не отговорим, ще изтълкуват прекъсването на връзката като сигнал за опасност. — Французинът плъзна поглед по стената. — Ще дойдат да проверят.

— Докладвай, Бенет!