Ричард Чайлд - Ръката на пророка

Камерън кимна, вдигна радиостанцията и натисна контактния бутон.

— Тук Бенет — тихо произнесе той. — При мен е спокойно.

Последва дълго мълчание, после гласът се чу отново:

— Дай ми паролата, Бенет!

Джейми се обърна към Тренкавел.

— А сега?

— Е, хайде, mon ami. — Раймон извади 12,7 милиметровия пистолет „Дезърт Ийгъл“ от презраменния си кобур. — Дай им паролата.

Камерън се ухили и отново натисна бутона.

— Значи искаш паролата, а? Какво ще кажеш за това: „Ето сив кон…“

Тренкавел се засмя и довърши цитата:

— „… и върху него ездач, чието име беше смърт“ 22 22 Откровение 6:8. — Б.пр. . — Зареди оръжието, прибра го в кобура и се закатери по стената.

— Давай, Раймон! — прошепна Джейми. — Давай, по дяволите! Всеки момент ще ни дойдат гости.

— Васкес! — извика Деджагър по радиостанцията, докато тичаше. — Чуваш ли ме? Васкес!

— Васкес слуша, полковник.

— Паролата?

— Гарван.

— Криптирана връзка…

— Ясно, полковник.

— На територията на замъка са проникнали чужди лица! — каза родезиецът. — Пусни решетката, застани на пост на портата и чакай Мак. Той ще ме замества, докато сляза при вас. Бързо!

— А жената, която охранявам?

— Зарежи я тая шибана курва, индианецо! Бързо!

Деджагър превключи канала.

— Мак, чуваш ли ме?

— Мак слуша, полковник.

— Паролата?

— Гарван.

— Криптирана връзка.

— Слушам.

— Местоположение?

— Завивам на северозападния ъгъл.

— Върни се обратно! Имаме гости. Бенет е извън играта. Пипнали са го при западната стена. Иди при портата, там е Васкес, после върви в къщата и заключи навсякъде. Руснакът и Ханвърс ще останат при Главния. Ти също не се отделяй от него. Прати Борис на главния вход, а Ханвърс да заварди входа откъм кухнята. Можеш да разчиташ на Ханвърс. Ясно ли е?

— Тъй вярно, полковник.

— Шести, край на връзката.

Деджагър продължи да спринтира покрай зъберите на стената и междувременно се свърза с руснака.

— Докато дойде Мак, двамата с Ханвърс не се отделяйте от Главния и книгата. Ясно ли е?

— Бъдат на сигурно място в мечешка прегръдка на Борис, полковник.

Към средата на южната стена родезиецът забави ход, спря и приклекна на едно коляно, стиснал заредения си автомат. Осветената от прожекторите подковообразна ивица около замъка свършваше внезапно с безкрайната чернота зад скалите.

Той впери очи в мрака и тестисите му се свиха. Злокобното усещане го върна в Африка… Краят на гората, по-черна от нощта, на отсрещния бряг на река Шаше, където терористите от Революционната армия на народа на Зимбабве търпеливо чакаха да убият всичко, което мръдне…

Пъхна радиостанцията в джоба си и се приведе зад един каменен блок, който се подаваше от стената като стъпало. Разгъна приклада на калашника си, превключи предпазителя на автоматична стрелба с по три патрона и се прицели към западната, гледаща към морето страна на крепостта.

Кошмарът я събуди. Мъглите на съня се завихриха, разкъсаха се и отлетяха като валма дим… Нещо за Джейми и онази проклета книга… Бяха го ранили…

Тя разтърси глава, стана от леглото и нервно започна да крачи из стаята. Когато се обърна за поредната обиколка, забеляза на плочата върху камината кристална гарафа с тъмна течност. До нея имаше малка чаша за бренди.

Макар да се изкушаваше, Катлийн реши, че е по-добре умът й да остане бистър. Отиде до тежката врата, долепи ухо до нея и се заслуша. После, все още малко замаяна от съня, я отключи и я открехна. Очакваше да види часовой, но сумрачният коридор бе пуст.

Ориенталски килим покриваше пода на целия коридор. По стените висяха маслени портрети на мрачни шотландски кланови вождове. Малки електрически свещници хвърляха мъждукаща жълта светлина.

Като стъпваше тихо по дебелия килим, Катлийн предпазливо се насочи към другия край на коридора. На лицето й бавно разцъфтя усмивка, сякаш най-после е разбрала смисъла на някаква шега.

Бягство? Когато хеликоптерът кацаше сутринта, бе успяла да види, че замъкът се издига в самия край на скалите на западния бряг на Скай. Спомняше си, че забеляза дълъг проток, най-вероятно Лох Харпорт. Освен това бяха прелетели над уникалната заобленост на залива Талискър.

Не идваше за пръв път на острова и помнеше, че селцето Талискър не е много далече. С Дейвид бяха посетили старинната дестилационна фабрика в селото, където се произвеждаше характерното уиски с вкус на черен пипер.

Катлийн въздъхна. Бяха прекарали един чудесен ден.