Ричард Чайлд - Ръката на пророка

Спомни си милувките и целувките му предишната нощ. Полазиха я тръпки. Дивата напрегнатост на любовната им игра… Никога не беше преживявала такова нещо, дори не си го бе представяла…

Споменът започна да избледнява под сивите пелени на умората. Надяваше се, че Джейми е добре… Тя…

От мъгливите сенки на съня бавно изплува треперлива полупрозрачна картина. Образът се избистри и Катлийн видя самата себе си, щастлива и… бременна! Сбъднала отдавнашната си мечта да стане майка, тя заплака от радост, когато от искрящата светлина се появи Джейми… Той сякаш блестеше от странното сияние в съня й, протягайки ръка…

Археоложката внезапно се събуди.

В съзнанието й беше изскочил Дейвид и бе донесъл със себе си пристъп на угризение. Тя в никакъв случай не искаше да нарани съпруга си и знаеше, че в момента се е поболял от тревога. Колегите й на Йона сигурно смятаха, че двамата с Джейми са се разбили.

Мъката на Дейвид се просмука в душата й и стана нейна. Катлийн се разплака. Отначало тихо, после на глас. Все още ридаейки, тя се сви на кълбо, затвори очи и напълно изтощена, потъна в мрачната бездна на съня.

Тренкавел протегна ръка към следващата цепнатина и напъха пръстите си колкото можеше по-навътре. Без да обръща внимание на болката, плъзна лявото си ходило напред, като опипваше студената мокра скала с пръстите на крака си. Намери опора, изхвърли от ума си силната болка от впиващия се в босото му стъпало остър камък и прехвърли цялата си тежест върху него.

Сякаш изпънал всеки свой мускул до краен предел, французинът се залепи за скалата, докато леденият прибой на Атлантика ревеше на триста метра под него. Той се опита да се съсредоточи и да овладее дишането си. Трябваше да запази самообладание…

На трийсет метра от него Камерън постепенно отпускаше въжето. Раймон знаеше, че ако се подхлъзне, тялото му ще дръпне така нареченото обезопасяващо въже с огромна сила и ще го изтръгне от ръцете на пилота.

Връхлетя го пристъп на паника и сърцето му се разтуптя бясно. Той дълбоко си пое дъх, задържа го, докато преброи до пет, после бавно издиша. След като повтори дихателното упражнение още няколко пъти, Тренкавел се успокои достатъчно, за да продължи мъчителното си напредване по отвесната скала.

Увиснал на десет метра под ръба на скалата, скрит в мрака, той бързо пъхна дясната си ръка в същата цепнатина, за която се държеше с лявата, пусна лявата, за миг остана неподвижен, после залюля тялото си и се пресегна към следващата издатина. Сърцето му се сви, когато стигна в крайната точка на маха си и дланта му се удари в гладка повърхност.

Беше се разделил с молитвите в деня, в който Елен умря в ръцете му. Сега разчиташе на по-надежден съюзник — на своя гняв към Бог. Замахна с лявата си ръка все едно се готвеше да хвърли топка и отново се залюля. Този път откри каквото търсеше… или по-скоро го напипа. Извит и заострен ръб приблизително с форма на рог на носорог, макар и малко по-малък. Надявайки се, че няма да се отчупи, Раймон отпусна тежестта си върху него и се хвана за каменния рог и с дясната си ръка.

Погледна нагоре. Още малко… Още съвсем малко! Почти беше стигнал под неосветената, гледаща към морето стена на замъка. Скоро… Опитваше се да не обръща внимание на студа и на вцепеняващите болки в треперещите си от изтощение ръце и крака. Скоро… Няколко пъти дълбоко си пое дъх, почина си още десетина секунди и се пресегна колкото можеше по-нататък към следващата пукнатина или издаден камък.

Касиди за кой ли път се приближи до камината и впери очи в пламъците. Опияняващата тръпка от перспективата да знае бъдещето се беше сменила с леден страх от предстоящото.

Погледна древния том, после погледът му падна върху купчината листове с ръкописните преводи на д-р Филипс, които стигаха до предсказанията за 80-те години на XXI век. На другата сутрин археоложката щеше да продължи до 2100-та година. Това щеше да е достатъчно, реши милиардерът. Не му трябваше да знае повече.

Вторачи се в чашата „Напог Касъл“ 1951-ва, завъртя я веднъж и я преполови на един дъх. Трябваше да се наслади на ирландското уиски глътка по глътка, естествено. Бутилката струваше над петстотин долара. Той поклати глава. По дяволите, тресеше го толкова силен страх, че не можеше да усети разликата. Отново надигна чашата и я пресуши, без дори да усети парене в гърлото.

Не го плашеха катастрофите, които щяха да се случат. От памтивека имаше войни и епидемии. Не, ужасът, който го смразяваше до мозъка на костите, щеше да бъде открит след петдесет и една години в дълбока пещера в Южна Франция.