Ричард Чайлд - Ръката на пророка

— Намажи всички открити части от кожата си. Не е съвсем черна, но ще свърши работа.

— Няма ли да ти е малко студено така? — Камерън трябваше да се наведе към ухото му, защото иначе вятърът щеше да отнесе гласа му.

Тренкавел погледна босите си крака и тънкия си черен пуловер.

— Трябва да усещам всички пукнатини, а с тези обувки няма да се получи. Канадката ми също е прекалено дебела.

Пилотът погледна към черната бездна отляво и се заслуша в рева на прибоя.

— Тук сме почти на върха на Биод Руа, на близо триста метра височина.

— Не знам друг начин да се доберем дотам, Джейми. Ако имахме време, можехме да измислим някаква хитрост, но щом тя свърши превода…

— Ясно, няма нужда от повече обяснения.

Раймон завърза въжето за кръста си, после провери ножа на глезена си и тежкия 12,7 милиметров пистолет в презраменния си кобур.

— Няма ли да вземеш автомата? — попита Камерън.

— Не искам да ми се блъска в гърба, докато пълзя по скалата. — Тренкавел хвърли оръжието в тъмната бездна. — И без това ще е адски трудно.

— А когато се изправим срещу ония главорези?

— Точен ли си с револвера?

— Скоро ще видиш — отвърна Джейми и също завърза въжето за кръста си. След това седна между два по-малки камъка и опря краката си в тях.

Французинът го потупа по гърба.

— Готов ли си?

Пилотът нахлузи кожени ръкавици.

— Готов съм за едно силно малцово уиски и меко легло!

Тренкавел се засмя и заотстъпва заднешком към пропастта, докато Камерън развиваше въжето.

Тъкмо се спускаше под ръба на скалата, когато чу спътникът му да казва:

— Bon chance, Раймон. Bon chance.

Деджагър прати на пост Васкес вместо руснака. Нямаше доверие на Борис, когато се отнасяше за жена — особено за такава готина кучка като археоложката. Остави Ханвърс и руснака при Касиди, а самият той щеше да провери стената с Бенет и Маккензи.

— Къде отиваме, полковник? — попита Маккензи, докато взимаше автомата си — CA80.

— Имам някакво предчувствие — отвърна родезиецът, докато пресичаха вътрешния двор. — Искам с Бенет да обиколите замъка отвън, а аз ще се кача на стената. Ще спя по-добре, ако се уверя, че всичко е наред.

— Няма проблем, полковник, обаче излишно се притесняваш. Кой ще посмее да се катери по тия чукари посред нощ?

Деджагър тръгна към портата, натисна електрическия ключ, за да вдигне металната решетка, и се насочи към каменното стълбище, по което щеше да се качи на източната стена.

Такива предчувствия го бяха спохождали от време на време в спецчастите „Сълю“ на родезийската армия. И обикновено се оказваше прав. Другарите му казваха, че надушвал опасността като леопард. Самият той предпочиташе да си мисли, че усеща миризмата на плячка.

Катлийн завъртя крана, отдръпна се и се вторачи в мехурчетата във ваната. Изпитваше едно-единствено желание — да се отпусне в горещата вода и да остане там часове наред, ала я побиваха тръпки при мисълта, че ще е гола в този странен замък, докато главорезите на Касиди дебнат наблизо. Беше спуснала резето на спалнята, но споменът за онзи руски звяр продължаваше да я смущава и слабата ключалка не й вдъхваше никакво усещане за сигурност.

Съблече дебелия бял халат и се изми с гъба на мивката. Не можеше да се сравнява с удоволствието от ваната, но горещата вода и сапунът все пак я освежиха.

Преди да излезе от банята, спря пред огледалото. Със завързаната си на опашка коса, без грим и с тези тъмни кръгове под очите определено не изглеждаше в най-добрата си форма.

В мраморната камина в спалнята гореше огън. Пред него бяха поставени две невероятно меки кресла с дамаска на цветя, а на масичката между тях имаше сребърен сервиз за чай. От букета бели и розови рози в кристалната ваза на тоалетката се носеше приятно ухание.

Преди малко не я беше забелязала, но сега видя, че върху балдахиненото легло е изпъната бледосиня нощница. Тя погледна стола в ъгъла, на който грижливо бяха сгънати чисти дрехи. Виненочервен вълнен пуловер, памучно поло, дънки, бельо, чорапи… Всички с нейния размер, чисто нови. Дори още бяха с етикетите, по дяволите!

Касиди се нуждаеше от преводач и още отначало беше имал предвид тъкмо нея. Повдигаше й се при мисълта да приеме каквото и да е от това копеле. И въпреки че нямаше да е приятно, Катлийн реши да си облече мръсните дрехи, включително — макар да не знаеше точно защо — обувките си.

После, без да докосне чая и бисквитите, се изтегна на леглото, обърна се на една страна, впери очи в кремавата стена и си представи лицето на Джейми. Меките му сини очи. Суровото очертание на волевата му брадичка. Яките му ръце. Чу смеха му, видя закачливата му усмивка.