Ричард Чайлд - Ръката на пророка

Той скри лицето си в шепи.

— Прибра се вкъщи цялата в кръв, със съдрани дрехи… Само какви извратени и гадни неща беше правил онзи долен перверзник с едно четиринайсетгодишно момиче… По-късно… по-късно я открих в конюшнята. — Насили се да си поеме дъх, иначе щеше да се задуши. — Беше… беше се намушкала с един от… от моите ловджийски ножове.

Раймон избърса сълзите си с ръкав.

— Преди да умре ме помоли да й простя. — Напрегна очи в мрака, ала виждаше само сянката на мъжа, който седеше до него. — Искаше аз да простя… на нея…

— Какво да й простиш? — попита Камерън.

— Че не е вярвала в нашата любов. Възможно ли е на този мрачен свят да съществува такава красота? Тя умираше и молеше мен да й простя.

Тренкавел отново избърса очите си и замълча за миг, за да се овладее.

— Когато научи за самоубийството на Елен от един прислужник, майка ми се хвърли от стената на замъка. Падна от четиристотин метра височина в подножието на Пик дьо Сен Жан. От нея не беше останало почти нищо, което да погребем в ковчега.

— Бог е голям любител на иронията. Трябва много да го е развеселил фактът, че църквата осъди Елен и майка ми и им отказа християнско погребение. — По бузите му се стичаха студени сълзи. — Самоубийството, виждаш ли, било смъртен грях, даже да е предизвикано от свещеник изнасилвач.

— Какво се случи с изверга, който е изнасилил сестра ти?

— Църквата му прости, естествено. Какво значение имат обезчестяването и смъртта на някакво си френско момиче за Ватикана? — Раймон разпери ръце. — Тъй де, в сравнение с безукорната репутация на Светата църква?

Въпросът увисна в мрака.

— Агентите на баща ми научиха, че Ватиканът го пратил в малка енория в Чапакура, Боливия — продължи той след малко. — Открихме го и щяхме да го пипнем, обаче онази вещица богинята на късмета ни обърна гръб. Свещеникът загина в автомобилна катастрофа, преди да го накаже правосъдието на Тренкавел.

— Баща ми го понесе по-тежко от загубата на жена си и дъщеря си. Побърка се и хвърли цяло състояние, за да превърне сина си във воин на отмъщението за злините, извършени от Църквата срещу семейство Тренкавел. И не само през нашия век… — Раймон се засмя, горчиво, — а и през тринайсетото столетие.

— За какво говориш?

— Моите предци били катари, Камерън, и Църквата ги смятала за еретици. Затова папата наредил да ги избият. Баща ми смяташе, че има да урежда две сметки, и превърна сина си в катарски рицар.

— И през всички тези години си чакал шанс да накажеш Католическата църква, така ли? Но тази жестокост е дело на един-единствен злодей…

— В онова ужасно неделно утро Бог ясно показа, че човешките жестокости не го вълнуват. Че слабите няма да бъдат защитени. Че Неговото име може да се използва със зли цели и Неговото творение е напълно свободно да ги преследва. И щом човешките ужаси се радват на такова божествено безразличие, аз също съм свободен, абсолютно свободен да накажа всички виновници за случилото се с моята скъпа Елен.

Известно време помълчаха, после Джейми попита:

— С какво ще навреди на Църквата тази книга?

— Не знаеш ли какво пише в нея?

— Не. — Пилотът се наведе напред. — Обаче знам, че е книга с предсказания.

Тренкавел безмълвно впери очи в него. После се изправи, вдигна голямата намотка на рамото си и мрачно се усмихна.

— Обявявам те за почетен катарски рицар, mon ami. Да вървим да спасим твоята любима и да вземем моята книга. Какво ще кажеш?

Камерън не реагира и Раймон за миг си помисли, че спътникът му се е уплашил.

Накрая Джейми бавно стана.

— Виж, ужасно съжалявам за сестра ти и майка ти. Наистина. И оня боклук, дето е изнасилил Елен, е заслужавал всичко, което двамата с баща си сте му готвили. — Пристъпи към Тренкавел. — Но ти си убил двама души, единият от които беше най-добрият приятел на Катлийн, и…

— Нямах намерение да му причиня нищо лошо. Абсолютно нищо. Той ме нападна.

Камерън вдигна ръка.

— Ти си убиец, Раймон. Затова недей да оставаш с лъжливо впечатление за отношението ми към теб.

Тренкавел се опита да види пилота на светлината на прожекторите, но лицето на Камерън отново беше потънало в сянка. Французинът отстъпи от тъмната фигура и яростно стисна преметнатото на рамото му въже.

— Е, тази нощ ще се убедиш, че и убиецът може да ти бъде полезен — заяви Раймон, обърна се и тръгна към ръба на скалата. — Чака ни работа. Да започваме.

Приготвената от готвача на Касиди обилна храна я ободри за известно време, но оттогава бяха изтекли няколко часа, през които Катлийн не бе вдигнала глава от книгата. През последния час в мозъка и мускулите й се процеждаше тъпа болка от пълно изтощение. Не й помагаше и непрекъснато крачещият пред камината милиардер, който все поглеждаше големия часовник в ъгъла и си мърмореше нещо под нос.