Ричард Чайлд - Ръката на пророка

— Нямам представа. Да, Броихан е писал преди Калвиновата доктрина за предопределението, но може да не е искал да се намесва в божествено установения ход на нещата, в чието съществуване е вярвал.

— Обаче не разбирам…

— Какво? Безплатен урок по теология ли искате да ви изнеса?

Той свъси вежди, върна се до камината и попита през рамо:

— Как свършва тази книга, доктор Филипс?

— Казах ви вече, до днес не бях чела нищо по-късно от осемнайсети век. Вие поискахте да ви преведа кодекса последователно и изрично ми забранихте да прескачам, за да видя какъв ще е краят. Защо?

— Ами защото… — Касиди пъхна ръце в джобовете на панталона си, отиде при витражните прозорци и впери поглед в морето.

Катлийн се усмихна.

— Защото и вас ви е страх как свършва всичко.

Милиардерът се обърна да й възрази, но тя вдигна ръка.

— Вижте, Касиди, аз ви разбирам. Този монах може да е предсказал края на света. Епидемия. Ядрена война. Катастрофална промяна на климата… Кой знае какво може да се случи? Така или иначе, краят на кодекса спокойно може да е внезапен и трагичен. Окончателното пророчество, така да се каже.

Видя страха в очите му и реакцията му й достави удоволствие.

— От друга страна, последното предсказание може да е като всички останали — продължи тя. — Виденията на Броихан може да са били прекъснати от викингското нашествие. Ако викингите не бяха нападнали манастира, книгата можеше да съдържа пророчества за следващите пет милиона години.

Археоложката плъзна показалец по ръба на чашата си.

— Напълно е възможно Броихан да не е предупредил другите йонски монаси, защото не е имал време. Когато викингите нападали манастирите по британското и ирландското крайбрежие, техните плитко газещи дракари безшумно се плъзгали по пясъка на брега, нашествениците изскачали и връхлитали беззащитните монаси с невероятна бързина и почти невъобразима жестокост. — Тя махна с ръка. — Никога няма да научим точно какво се е случило в онзи ден през осемстотин и шеста година. Със сигурност ни е известно само, че викингите избили шейсет и осем от безпомощните монаси на Йона.

При мисълта за такова ужасно клане огромната библиотека потъна в мълчание. Катлийн се взираше в бумтящата камина, а Касиди съзерцаваше смрачаващия се океан зад скалите. Накрая тя наруши тишината.

— Знаете ли, когато викингите са ги нападнали, Броихан може да се с намирал в състояние на екстаз и да не е осъзнавал действителността. Просто са му отсекли главата и са продължили да убиват останалите монаси и да плячкосват манастира. Може да е бил в толкова дълбок религиозен транс, че изобщо да не е разбрал какво му се случва. Да напишеш толкова голям кодекс, при това с толкова миниатюрно курсивно писмо, меко казано, е удивително, ако не и свръхчовешко постижение.

Касиди погледна над рамото й почти микроскопичните букви, толкова малки, че за невъоръжено око изреченията приличаха на бледи линии.

— Как изобщо го е направил, по дяволите?

— Когато са в транс, хората са способни на изумителни неща — отвърна Катлийн. — Например нестинарите, които ходят по толкова горещи въглени, че краката им би трябвало моментално да изгорят чак до коленете. Змиярите в Петдесятната църква, които понасят ухапвания от изключително отровни змии и пият цианкалий и арсеник, но остават живи. Хората, които се подлагат на тежки хирургически операции без никаква анестезия и преодоляват болката единствено със силата на волята си. Ясновидците, които са способни да пренасят съзнанието си в пространството и времето и виждат събития, за които не биха могли да знаят. Науката регистрира тези неща, Касиди, но не може да ги обясни.

За известно време в стаята отново се възцари тишина. Чуваше се само тиктакането на големия часовник в ъгъла и пращенето на огъня в грамадната камина.

След малко Катлийн прибави:

— Освен това трябва да се има предвид възможността Броихан наистина да е имал божествена подкрепа… Тоест че всъщност е бил Божие оръдие.

Милиардерът безмълвно впери очи в нея, после се обърна и отново се загледа в огъня.

— Защо викингите не са откраднали книгата? — все още с гръб към нея попита той. — Тъй де, подвързията й е украсена със злато и аметисти. Защо не са…

— Някой може да я е скрил. А може и да ги е било страх от нея. Тя наистина излъчва някаква свръхестественост… или нещо подобно.

Касиди кимна.

— Знам. И аз го усетих.

Той заобиколи масата и като поглаждаше брадичката си, дълго се взира в книгата, после отново се върна пред прозореца.