Ричард Чайлд - Ръката на пророка

… ще поразят злия крал западните войни железни

коне яздят те и бронзови птици ще поведат

към града на река тигър в сърцето на абасидския

халифат злия цар ще пленят ала земята размирна

ще остане и много герои от западното кралство

ще загинат от ръцете на убийци

Катлийн сви устни. Онази проклета война в Ирак. „Земята размирна ще остане…“ Страхотно!

Натъжена от многото преведени пророчества, които се бяха сбъднали, тя продължи към 2005-а година. Започна да чете следващото предсказание и веднага я обзе паника. Сега знаеше какво изпитва сърна, попаднала под лъчи на автомобилни фарове.

Препрочете откъса, отмести рамото на микроскопа, отдръпна се от книгата и обгърна тялото си с ръце, сякаш иначе имаше опасност да се разпадне на парчета.

— Какъв е бил този Броихан? — промълви тихо. — Какъв е бил, по дяволите?!

— Моля? — попита Касиди, който се разхождаше пред бумтящата камина, и дойде при нея. — Изплюйте камъчето, докторе. Какво прочетохте току-що?

— Не… не съм сигурна. — Тя се прокашля и го погледна. — Монахът предрича откриването на тази книга.

— Господи, тъкмо за това говореше Пами… — Касиди отиде при камината и впери поглед в пламъците. После, без да се обръща към нея, нареди: — Прочетете ми текста дума по дума.

Катлийн отмести стола си назад.

— Коя е тази Пами, по дяволите?

— Просто ми прочетете текста.

— Хайде, Касиди. Коя е тя?

— Не е ваша работа, мамка му!

— Няма да ви преведа нито ред, докато не ми кажете.

Милиардерът рязко се обърна и щракна с пръсти.

— Като нищо можете да се превърнете в сочна плячка за ония наемници, награда задето ми донесоха книгата! Благоразумно обмислете положението, в което се намирате, професоре, преди да ми поставяте каквито и да е условия.

Пред очите й се мярна руснакът с татуираната сълза.

— Да не би тази Пами да поставя под съмнение достоверността на книгата? — доста по-кротко попита тя.

— Напротив, потвърждава я. — Устните му отново се разтеглиха в ледена усмивка. — Но какво значение има това за вас?

Той се ухили и оголи идеалните си, неестествено бели зъби — предупреждение, което Катлийн схвана с пронизваща сърцето й яснота. Никога нямаше да напусне замъка Бейра жива.

Раймон Тренкавел се взираше във водораслите, бележещи максималното равнище на прилива — лъщяха на късното слънце като смарагдов пръстен.

Двамата чакаха спускането на нощта, за да се отправят към замъка. Той вдигна поглед към лилавото небе, после се обърна към пилота.

От известно време Камерън наблюдаваше отдръпващата се вода, загрижен, че една остра скала може да пробие корпуса на хидроплана му.

— Скоро ли ще започне приливът? — попита Тренкавел.

Джейми си погледна часовника.

— След четирийсет и пет минути.

— И когато се върнем, заливчето отново ще е плавателно, така ли? Даже в тъмното?

— Дълбочината ще е достатъчна, обаче пак ще е тясно.

— Затова ли трябваше да се намокрим?

— Налагаше се да обърна хидроплана, за да можем после да излезем оттук — поясни Камерън. — Беше по-добре да го направим по светло. Я виж тия скали. През нощта можехме да разбием я крило, я поплавък, я опашката.

Раймон си погледна часовника, изправи се и преметна автомата си на рамо.

— Тръгваме ли?

Пилотът измъкна револвера от пояса си, отвори барабана и го зареди с 11,5 милиметрови патрони. Лицето му се напрегна и той безизразно погледна спътника си. След няколко секунди сви рамене и тръгна към подножието на скалата.

Пъхна оръжието под колана си и посочи.

— Отделните пластове образуват первази, нещо като стъпала, виждаш ли?

— По здрач изкачването няма да е чак такъв проблем, обаче в мрака ще е трудничко — отбеляза Тренкавел.

Джейми завърза края на малка намотка жълто найлоново въже за друга, доста по-голяма, прехвърли първата през рамо, кимна на Раймон и се закатери по зигзаговидно разположените первази, като постепенно размотаваше въжето.

Тренкавел наблюдаваше изкачването му. Пилотът имаше право. Единственият път до замъка Бейра се спускаше от намиращото се на север село Талискър. Наемниците нямаше да очакват атака от юг.

Последва Камерън нагоре по опасната скала и си помисли, че баща му сигурно много би се радвал на всичко това. Кракът му се подхлъзна на един хлабав камък и Раймон си представи старото копеле ухилено до уши в ада.

Катлийн си свали очилата, разтърка очи и подаде поредния лист ръкописен превод на Касиди. Докато милиардерът го четеше, изражението му й напомни за пироман при вида на пожар.