Ричард Чайлд - Ръката на пророка

Предсказанието за откриването на книгата още я измъчваше. Най-много я смущаваше това, че монахът конкретно я посочваше като ръководител на експедицията.

… ще ги води жена от могъщото

западно кралство ще прекоси тя

голямото бурно море…

Фактът, че за нея се говори в кодекс на близо хиляда и двеста години, някак си я караше да се чувства разголена. Защитен от светлинни години разстояние, от цели епохи и от физическите закони на вселената, нейният свят сякаш се разкриваше пред очите на времето. Винаги беше смятала живота си за нещо съвсем лично, ала сега се оказваше, че той е неразгадаемо свързан с предопределен път, установен много преди да съществуват звезди и записан в тази дяволска книга от отдавна умрял непознат.

Искаше й се колкото може по-бързо да се отдалечи от 2005-а. Протегна ръка и премести листа на първия запис за следващата година. Както правеше още от първия си превод, отначало прочете откъса бавно и записа всички непознати хиберно-латински думи. После ги въведе в компютъра и остави изключителната програма на д-р Кериган да си свърши работата. Само от време на време й се налагаше да прибягва до речника за по-цялостен превод или за да изясни някой двусмислен израз.

Преведе първото пророчество за следващата година и дъхът й секна.

… хиляда и двеста години след тази тъмна нощ

отново тежест на сърца ни ще легне преди

петел да изкукурига в леденото утро на деня

на светата мъченица агнеса…

Катлийн записа датата на един лист: 21 януари 2006-а, денят на св. Агнеса.

Вече не се смяташе за католичка, нито за особено религиозна, ала кой знае защо, не искаше предсказанието да попадне в ръцете на Касиди. Това щеше да се случи след няколко месеца и ако го знаеше, копелето със сигурност щеше да се опита да го използва, за да извлече печалба. Археоложката пъхна листа в джоба си и продължи нататък.

— Обяснете ми, професоре. — Ъгълчето на устата на Касиди леко трепереше. — В превода, който ми дадохте, ясно се говори за война, но… — Той вдигна листа и прочете преведеното предсказание на глас:

… хиляда двеста и една година след моята

смърт от ръцете на безмилостни мъже от

лотландия земята на тавърските планини що

като крепостна стена разделят христовите

люде и абасидския халифат велики битки ще

води със земята на гърците за кипърския остров

Той я погледна намръщено.

— Какъв е пък сега този Абасидски халифат?

— Не забравяйте, че Броихан пише от гледна точка на знанията в началото на девети век — отвърна Катлийн. — През осемстотин и шеста година империята на Абасидите е обхващала Северна Африка и Близкия изток. Северните граници на техните владения са се простирали до най-източния край на Източната римска империя. Тавърските планини в днешна Източна Турция.

Очите на Касиди проблеснаха.

— Разбира се! Монахът с имал предвид нова война между Гърция и Турция за Кипър. Само че годината… „Хиляда двеста и една години след моята смърт от ръцете на безмилостни мъже от Лотландия…“ Какво иска да…

— Мислите да се облагодетелствате, а?

— Защо не? — Милиардерът повдигна вежди. — Войната винаги е била доходен бизнес за онези, които са на съответното място в съответното време. — Той посочи книгата. — А ей това тук гарантира, че аз винаги ще съм на съответното място в съответното време. Ако обичате — годината?

— Броихан е виждал бъдещето, следователно трябва да е видял собствената си смърт от ръцете на викингите през осемстотин и шеста година, когато е написал и предсказанията си. Датите на всички пророчества се смятат от тази година. Изразени са по различен начин: еди-колко си лета след единайсетата година от понтификата на папа Лъв Трети, еди-колко си лета след нощта на моята смърт и така нататък. Но отправната точка винаги е тази година, осемстотин и шеста.

— Значи войната между гърци и турци ще започне след три години, през две хиляди и седма, така ли?

— Точно така.

Касиди скептично повдигна вежди. През целия ден се колебаеше между подозрителността и вярата.

По-любопитни й се струваха собствените й реакции. Понякога изпитваше желание да защитава достоверността на предсказанията на Броихан дори пред своя похитител, като че ли монахът бе неин обичан и уважаван колега. В следващия момент й се приискваше да запрати книгата в огъня и да я изгори на пепел.

Тя скръсти ръце, отпусна се назад и погледна Касиди.

— Сега пък какво има?

— Щом този Броихан е можел да предскаже собствената си смърт от ръцете на викингите и съответно да предотврати избиването на събратята си… — Милиардерът обвинително насочи показалец към нея. — Защо го е допуснал?