Ричард Чайлд - Ръката на пророка

— Скоро ще се стъмни — втренчен в морето, каза милиардерът. — Остава ви още много работа по превода. — Посочи кодекса. — Хайде, залавяйте се.

— А ти върви по дяволите — измърмори Катлийн, докато наместваше лампата на микроскопа. Фокусира го и пред очите й се появи нов пасаж.

хиляда двеста и две лета след единайсетата

година от понтификата на негово светейшество

лъв III владетелят на западното кралство отвъд

голямото море на залязващото слънце ранен ще

бъде ала ще оцелее от плюещите огън и сипещи

гръм железни пръчки на мъже от земята от

която извират реките на рая обезумели от

омраза задето страната им е била покорена

Катлийн въздъхна.

— Какво има? — Касиди придърпа един стол и седна до нея.

— Чакайте — отвърна тя. — Оставете ме да помисля… „мъже, обезумели от омраза… земята, от която извират реките на рая…“

Докато размишляваше, си водеше бележки.

— Според мен тук Броихан предсказва, че през две хиляди и осма иракски терористи ще извършат опит за покушение срещу президента — каза накрая.

— Иракски терористи ли? — Касиди повдигна сивите си вежди. — Та Ирак още не е съществувал през осемстотин и шеста година!

— Тук е казано „мъже от земята, от която извират реките на рая“. Това са Тигър и Ефрат. Сигурна съм, че се говори за Ирак.

Касиди замислено кимна, обърна се и се вторачи в огъня. След малко отново я погледна.

— Наистина ли сте убедена в автентичността на тази книга, докторе? Смятате ли, че всичките предсказания действително ще се сбъднат?

Защо трябваше да го потвърждава пред този човек?

— Всъщност е доста фантастична — отвърна Катлийн. — Нали разбирате, книга за бъдещето?! Археолозите и по-рано са били подвеждани от фалшификати. В края на седемдесетте години…

— Спестете ми подробностите, доктор Филипс. Имам цялата документация от Йона и…

— Как…

— Плащах на човек от „Сейнтс Ландинг“.

— Кой?

— Няма значение. Важното е, че резултатите от анализите и експертните оценки на вашия екип потвърждават автентичността на този кодекс от девети век.

След като известно време се разхожда из библиотеката, Касиди се пльосна на един кожен фотьойл пред камината и гневно я стрелна с поглед.

— Даже и не намеквайте, че проклетата книга е фалшификат!

Катлийн се изправи, протегна се и отиде при витражните прозорци.

— Касиди, имате ли нещо общо с изчезването на Иън Макгрегър? — загледана в сивия Атлантик, попита тя, после се обърна и настойчиво впери очи в него.

Милиардерът се поизправи на стола си.

— Категорично не! В това може да има пръст онзи, който уби моя наемник.

— Тогава този човек, този ваш шпионин… От моя екип ли е?

Касиди се отпусна назад и се подсмихна.

— Безстрашната предводителка май се е загрижила за верността на войската си, а?

Катлийн стисна устни, изгледа го гневно и се извърна.

— Стъмва се. Не съм яла нищо от закуска.

На лицето му се изписа озадачено изражение.

— Уморена съм, Касиди. Цели седем часа вися над тази проклета книга! Повикайте прислужницата, когото и да е, и ми дайте нещо за ядене!

Той почервеня от ярост и после също толкова бързо се успокои.

— Имате право, докторе. Идете в голямата зала и ще наредя да ви донесат някаква храна. Починете си час и половина и след това пак се залавяйте за работа.

— Ами ако откажа да преведа и дума повече?

Няколко секунди Касиди я гледа безизразно, почти безжизнено. После тихо каза:

— Просто ще помоля полковник Деджагър да ви строши лявата ръка точно над китката. — Стана от креслото и се приближи към нея. — За да можете да пишете с дясната, разбира се.

Отговорът му толкова я шокира, че тя за миг онемя. — Досега си мислех, че просто сте безмилостен магнат, но вие сте истинско чудовище, Касиди — заяви тя.

— Хайде. — Милиардерът посочи към голямата зала. — Хапнете нещо и след това довършете превода на моята книга.

Двамата безмълвно вървяха по хълма. На хвърлей камък вляво от тях склонът пропадаше в черното пространство на двеста и петдесет метрова бездна. Далече долу вълните с рев се разбиваха във високите скали на полуостров Мингинис.

Тренкавел си погледна часовника. Вече трябваше да наближават замъка Бейра. Той хвърли поглед към спътника си, чиято фигура чернееше дори на тъмния нощен фон. Самият силует на Камерън някак си му действаше успокоително. И в този момент като леден вихър го връхлетя мисълта, че досега никога не е зависил от никого… освен от Елен. Потръпна. Едва сега съзнаваше, че единствената топлина, която е получил в живота си, отдавна е мъртва. Отправи поглед към бездната зад скалите. Обзе го мрачно усещане за безсмислието на пропиляния му живот и Тренкавел прокле деня, в който се е родил.