Ричард Чайлд - Ръката на пророка

— Махам се оттук — заяви той и се затича на север покрай брега.

— Отиваш да спасиш дамата на сърцето си, а? — подвикна подире му Тренкавел.

Пилотът спря и се обърна.

— Да. — Раймон го настигна. — Аз съм командос. Ако тръгнеш срещу онези хора, ще ти трябва моята помощ. Аз искам само книгата. Ако ми помогнеш, аз пък ще ти помогна да спасиш археоложката. Танто за танто.

— Как мога да ти имам доверие?

— Как казват американците? „Доверието е хлъзгав склон…“ Да кажем само, че е в мой интерес да не нарушавам примирието — стига да си получа книгата.

— Доверието наистина е хлъзгав склон — съгласи се Камерън. — А ти ми изглеждаш адски хлъзгав. — Обърна се към сивото езеро, после отново го погледна. — Добре, как да те наричам?

— Наричай ме Раймон. Можем ли да настигнем вертолета с твоя хидроплан?

— Денят ще е ясен. — Пилотът погледна небето. — Ако се издигнем високо и ти наблюдаваш околността с моя бинокъл, може да ги видим. Ако извадим късмет.

— Да вървим тогава — каза Тренкавел и се затича.

Докато тичаха, Камерън се обърна към новия си другар.

— Моли се да не са видели хидроплана, или, ако са го видели, да не са го повредили.

— Ти се моли — отвърна Раймон. — С Господ не си говорим от години.

Заслепен от отблясъците на залива Арасайг, Тренкавел потръпна и погледна на запад. Ако не се брояха пръснатите тук-там бели облаци, яркосиньото небе приличаше на безкрайно продължение на океана.

— Провери на картата — каза му Камерън и намести авиаторските си очила. — На около хиляда и осемстотин метра под нас е остров Ег. А ей там е остров Ръм. Те имат преднина от цели осем минути преди да излетим. Дано да са се насочили на север, както смяташ ти. Иначе… Ако са обърнали и са поели на юг или навътре към сушата на изток…

— Нали се съгласи с мен? — Тренкавел вдигна бинокъла към очите си. — Понякога богинята на късмета е истинска вещица.

— По-добре си мълчи — гневно му се сопна Джейми. — Ти искаш само онази проклета книга! Те отвлякоха жената, която…

— Жената, която…?

— Няма да разбереш. Продължавай да наблюдаваш. Времето е достатъчно ясно, за да ги видим, ако изобщо са там. Особено с мигащата им сигнална светлина.

Известно време пътуваха в мълчание, после Тренкавел изведнъж се напрегна и се наведе напред. В далечината под тях слънцето се отразяваше в нещо метално. След няколко секунди зърна ритмично проблясваща точица — като алена звезда на тъмния фон на морето. Едва беше осъзнал какво вижда, когато всичко се стопи в мъглявата синева на океана и небето.

Той фокусира бинокъла и пред очите му се появи черно петънце. То обаче изглеждаше неподвижно, като буболечка, размазана на предното стъкло на хидроплана. В следващия миг петното се наклони и се раздвижи и Раймон ясно видя проблясъка на задната сигнална светлина.

— Има нещо — съобщи той. — На десетина километра в посока север-северозапад. — Тренкавел насочи вниманието си към картата в скута си. — В момента се приближава към остров Скай. Лети на север.

Подаде бинокъла на Камерън.

— Движи се много по-ниско от нас. На не повече от двеста метра над водата.

Малко след като погледна през бинокъла, пилотът напрегнато се наведе напред.

— Летателна машина е, да. Само че… — Джейми нагласи фокуса. — За бога, те са! Това е хеликоптер! — Ухилен до уши, той се обърна и за изненада на двамата, плесна Тренкавел по коляното. После моментално отдръпна ръка и се намръщи отвратено, сякаш е докоснал прокажен.

— Да се приближим към тях — каза Камерън, изтегли щурвала и леко наклони носа на хидроплана надолу. — Така ще наберем страхотна скорост.

— Към Скай ли летят? — вперил очи в картата, попита Тренкавел.

— Сигурно им свършва горивото — предположи Джейми. — Едва ли отиват много по на север от Скай.

— С каква скорост се движим?

— Четиристотин трийсет и пет километра в час, и се повишава. Настигаме ги, но пак ще имат преднина. Виж дали е същият вертолет.

Раймон правеше всичко възможно да не изпуска хеликоптера от поглед. Не беше лесно, защото хидропланът се спускаше бързо, а и целта им не оставаше неподвижна. Накрая вертолетът бавно изплува от мъгливо синия фон на океана.

Той го наблюдава няколко секунди, докато успее да различи вградения в кожух заден ротор, вертикалната като на акула опашна перка и двата му хоризонтални стабилизатора. Нямаше съмнение — това беше CA-365 „Пантер“.

— Той е — потвърди Тренкавел. — Сигурен съм.