Ричард Чайлд - Ръката на пророка

Лъчът на насоченото към тях фенерче я заслепяваше и очите й пареха.

— Още мъничко и приятната ни разходка ще свърши — заяви мъжът.

— Не се бой, Кат — каза Джейми. — Всичко ще бъде наред.

Всеки път, щом я връхлетеше пристъп на паника, той усещаше и леко я стисваше или й прошепваше няколко успокоителни думи.

Тя погледна нагоре и въпреки блясъка на фенерчето видя, че силуетът на непознатия се е очертал на фона на светлината от изхода.

— Дотук добре — рече непознатият. — А сега бавно ме последвайте навън. Не си пускай ръцете от нея, летецо.

Излязоха във вътрешния двор на замъка и на сивкавата светлина на утрото Катлийн най-после можеше да разгледа мъжа, който държеше дулото на автомата си в устата й.

Беше по-нисък от Джейми, най-много метър и осемдесет. Но под камуфлажната му канадка ясно личаха силните му ръце и плещи.

Той измъкна цевта от устата й и отстъпи назад.

— Оттук нататък…

Отекнаха изстрели и куршумите вдигнаха фонтани от пръст около краката им. От стената зад тях захвърчаха камъчета.

Камерън блъсна Катлийн на земята и легна отгоре й, а мъжът се претърколи надясно.

— Твоите конкуренти, несъмнено! — надвика гърмежите пилотът.

Приклекнал зад купчина камъни, онзи гневно го стрелна с поглед.

— Стрелят ей оттам. — Камерън посочи една широка пролука в древната стена.

Катлийн зърна жълти проблясъци на върха на нисък хълм стотина метра северно от замъка. В следващия миг изригнаха гейзери от пръст и камък и отново отекна автоматична стрелба.

— Да се махаме оттук! — извика Джейми.

— Какво?! — смая се тя. — Няма как да…

— Виж, Кат… — Пилотът доближи лицето си до нейното. — Тук все едно сме между пламъци и нажежена жарава! Тоя тип е откачен! Няма да имаме друг шанс. Просто…

Дъжд от куршуми обсипа тяхната позиция, последван от ответните изстрели на техния луд похитител.

Катлийн забеляза пластмасовата кутия на няма и метър и половина от дясната й страна. Пресегна се към нея и тъкмо щеше да я достигне, когато мъжът завъртя автомата си към нея. Ала от хълма отново откриха огън срещу него и го принудиха да залегне.

Тя грабна кутията, Джейми я прегърна през кръста и двамата затичаха към западната стена на замъка. Мъжът не им обърна внимание — продължаваше да стреля по своите съперници сред скалите, а те надлежно му отговаряха.

В момента, в който Катлийн и Камерън стигнаха до стената, онзи забеляза бягството им и насочи оръжието си към тях.

— Залегни! — изкрещя Джейми и успя да я притисне към земята точно преди куршумите да се забият в обраслия с мъх зид над главата й.

Запълзяха под неспиращата канонада към няколко големи гранитни блока и се вмъкнаха между тях. Катлийн надникна и видя, че сега крепостта ги скрива от стрелците на хълма. Те не виждаха тяхното убежище, но със сигурност не позволяваха на побъркания им похитител да напусне позицията си.

— Виждаш ли онази дупка в крепостната стена ей там? — Камерън посочи. — Мисля, че е достатъчно широка, за да се проврем.

— Добре — отвърна Катлийн. — Да опитаме.

— Виждам замъка, индианецо — съобщи Деджагър по радиостанцията. — Ще дойдем над езерото. Не ги оставяй да надигнат глава. Стреляш и пак се преместваш.

Потупа пилота и посочи с показалец надолу.

Пилотът обърна хеликоптера и се спусна на няколко метра над водата, после полетя към замъка, като вдигаше фонтани от бели пръски след себе си. Когато наближиха древната крепост, полковникът се обърна назад към Маккензи.

— Когато кацнем, мини надясно и привлечи вниманието им. Аз ще се придвижа наляво и ще хвърля куката.

Тренкавел зареди нов пълнител и вкара патрон в патронника. Вертолетът се приближи, кацна и после пак излетя. „Ще се опита да пресрещне археоложката и гаджето й“, помисли си той и когато надникна над каменните блокове, по лицето го парнаха вдигнати от куршуми каменни късчета.

Противниците се бяха приближили и го държаха на мушка, но изстрелите им ги издадоха.

Раймон погледна в посоката, в която трябваше да избяга. До първото възможно прикритие имаше над трийсет метра. От склона затрака поредният откос, прекъсна размислите му и той бързо се скри зад обраслия с мъх каменен блок.

И тогава го видя точно пред себе си: камък, малко по-малък от юмрука му. С подходяща големина, форма и цвят.

Метна автомата на рамо, вдигна камъка и е всички сили го запрати към тяхната позиция. После светкавично се затича и се скри зад останките от стената. Съперниците му не бяха изстреляли нито един куршум.