Ричард Чайлд - Ръката на пророка

В кулминацията на последното треперещо извиване на ханша й той я притегли към себе си, обви краката й около кръста си и проникна в нея, изпълвайки я толкова цялостно, че дъхът й секна.

Последва момент на пълна неподвижност и тишина. И двамата се бяха вкаменили. Катлийн вдигна поглед, очите им се срещнаха и тя видя на лицето му любов, каквато никога не си беше позволявала да вярва, че съществува.

Катлийн осъзнаваше само дишането им, топлината на телата им и лекото докосване на пръстите им. Усещаше, че потъва в сигурния, нежен мрак на тяхната прегръдка.

— Ако всичко това остане само спомен и не последва нищо друго, пак ще ми стига — сънено каза той. — Обичам те, Кат. Не искам нищо повече.

Тя докосна лицето му и в гърлото й заседна буца. Галантен рицар докрай. Знаеше, че Джейми е онова място, на което можеш да попаднеш само веднъж в живота и където те зове абсолютната увереност. И желанието да послуша този зов беше толкова непреодолимо, че разкъсваше душата й.

Катлийн го притисна към себе си и го накара да легне върху нея. Искаше й се да се вмъкне в онова, което споделяха в този миг, и никога да не излезе оттам.

Здраво обвила ръце около него, тя започна да се унася, приспивана от приливите и отливите на дишането им. И в този упоителен миг, преди наистина да се предаде на Морфей, чу гласа си като далечен спомен от детски сън да произнася думите:

— Обичам те, Джейми Камерън. Винаги съм те обичала.

Катлийн се наслаждаваше на ритмичното дишане на Джейми, на просмукващата се в гърба й топлина на тялото му. Тя се притисна още по-плътно към него и доволно въздъхна.

Под настъпващия прилив на осъзнаване сънливостта бавно започна да я напуска и мускулите болезнено й напомниха за предишния ден, който й се струваше сякаш преди хиляда години. Катлийн си погледна часовника. Шест и двайсет. Видя стрелките на жълтеникавата светлина на огъня, който продължаваше да гори в примитивното каменно огнище.

Надигна се на лакът, окончателно прогони съня и се вторачи в пламъците. Как можеше… Археоложката се намръщи. Огънят отдавна трябваше да е угаснал.

Сви рамене, отпусна се и пак се сгуши в тялото на Джейми. Бавно горящи дърва, усмихна се тя и настръхна от космите на гърдите му, които гъделичкаха голия й гръб. Силните му ръце я прегърнаха и отново я обля вълна от желание, въпреки сънливостта.

Случилото се предишната нощ с тях й се струваше безкрайно, увиснало в безвременно пространство. Съществуваше единствено шеметната сила на тяхната страст, дишаща тежко в мрака на паметта й.

Изведнъж в съзнанието й изскочи мисълта за Дейвид. В този момент тя го възприе като натрапник.

Макар и нежен любовник, подобно на всичко останало, Дейвид дори и в секса не се откъсваше от действителността. Движенията и милувките му бяха като запаметена наизуст програма, като репетирани, даже отмерени с метроном.

До този момент Катлийн никога не беше обръщала внимание, нито бе мислила за факта, че мъжът й си носи часовника, когато се любят. Той винаги спеше с него, като че ли тези естествени, съвсем човешки потребности някак си са свързани с насрочените му срещи. Все й се струваше, че Дейвид й е отделил място в програмата си за деня, преди или след делови ангажимент — просто поредната точка в неговия натоварен график.

От друга страна, Джейми си беше смъкнал часовника, захвърляйки го настрани, сякаш знаеше, че там, закъдето са се запътили, времето няма никакво значение.

— Добро утро — прошепна той и дъхът му погъделичка ухото й.

— Мислех, че още спиш — още по-тихо отвърна Катлийн. Кой знае защо, този момент й се струваше изключително деликатен.

— Дремех, обаче преди известно време станах и хвърлих дърва в огъня, за да кипна вода — отвърна Джейми. — Искаш ли чай?

Звучеше чудесно, ала се беше надявала…

— Естествено — каза с прекален ентусиазъм тя. — Чаят може би ще накара мускулите ми пак да се движат.

Камерън се надвеси над нея и я целуна по бузата.

— Подът на тази древна тъмница не е най-удобното легло. — Макар че пилотът се усмихна, Катлийн долови мимолетната тъга в очите му.

Докато Джейми разравяше въглените с пръчка, тя наблюдаваше мускулестия му гръб и рамене. В съзнанието й отново се мярна Дейвид — малкото шкембе и по-отпуснатата плът…

Изруга се, че прави такива сравнения. Нямаше право! Очите й отново се насочиха към стройното тяло на пилота. Добре оформено, изваяно. Силните му ръце…

Тя ахна. Сигурно си беше обул дънките още докато е спяла. Изведнъж болезнено осъзна голотата си. Странно, изпита мъчително усещане, че я е отблъснал. Докато Джейми правеше чая, Катлийн бързо се облече, като се опитваше да се прикрие зад одеялата.