Ричард Чайлд - Ръката на пророка

— Нека свидетел ми е Христос Господ, който ще ме съди, че гласувам за онзи, който смятам пред Бога, че трябва да бъде избран.

Стомахът му се сви от угризение, когато постави бюлетината в блюдото и го повдигна, виждайки как сгънатият лист пада в потира.

Бяха пуснати всичките сто и двайсет бюлетини и сега започвате работата на преброителите, избрани по жребий от кардиналите-избиратели. Тримата седяха на олтарната маса и гледаха право напред, сякаш чакаха знак.

След малко наведоха глави един към друг и си зашепнаха. Единият размаха показалец, вторият поклати глава. На Памфили му хрумна, че може някак си да са разкрили опитате му да събере подкрепа — практика, строго забранена от Църквата, — и в момента обсъждат съдбата му. Накрая един от преброителите се прокашля и тримата пристъпиха към еднообразната си задача.

Първият бръкна в потира, извади една бюлетина, разгъна я, записа името и я подаде на втория си колега. Той прочете името и я предаде на третия, който я погледна и на висок глас произнесе името пред конклава:

— Кардинал Камило Корсини!

Памфили трябваше да си напомни, че при първото гласуване кардиналите често дават своя вот за близък приятел или наставник. Нещата ставаха сериозни при второто гласуване.

След като съобщи името пред конклава, третият преброител проби бюлетината през думата Eligo с игла и я плъзна надолу по вдянатия конец. Тройната проверка продължи още сто и деветнайсет пъти с всяка бюлетина.

След като провериха и обявиха последния глас, те завързаха краищата на конеца и поставиха наниза в сребърен потир. Бяха разработили тази безкрайна процедура през вековете с много опити и грешки, за да предотвратят измами. Памфили намираше за любопитен и малко тъжен факта, че най-важното събитие в християнския свят до такава степен е пропито с недоверие.

Памфили наблюдаваше действията на кардинала, който постави двата наниза с бюлетини от първия и втория вот в стара печка. Друг негов колега добави химикал, който щеше да придаде на дима черен цвят. Издигащият се от комина на капелата черен дим щеше да извести на тълпите вярващи на площад „Свети Петър“, че кардиналите още не са избрали нов папа.

Единствените кардинали, които останаха на местата си между двата вота, бяха четиримата главни кандидати. Останалите се разделиха на групички, които водеха оживени дискусии на тих глас под изключителните стенописи.

Памфили усещаше нажежаването на политическата атмосфера.

— Армано?

Той се обърна и видя Карло Барберини, отпуснал тлъстото си тяло на свободния стол зад него.

— Карло, стари приятелю — успя да се усмихне Памфили. — Либералната фракция явно проявява изненадваща сила.

Барберини се втренчи в него и няколко секунди мълчаливо дъвка незапалената си лула от морска пяна, после хрипливо прошепна:

— Ако онази ужасна книга наистина съществува, какво възнамеряваш да правиш с нея?

Памфили се огледа, за да се увери, че никой не го чува, и се наведе към дебелия си колега.

— Ще разчитам на своя приятел. Както ви казах, в момента той се опитва да я открие и да я вземе. Ако не успее, което е малко вероятно, ще използвам всички мирски средства, с които разполага Ватиканът, за да ликвидирам тази ужасна заплаха. Ако се наложи, ще се обърна за помощ към историческите съюзници на Светия престол на Сицилия, които ще ни окажат мощна подкрепа, срещу съответното заплащане, разбира се.

Последните думи накараха Барберини да се ококори. Памфили премести стола си още по-близо до него.

— Ти се занимаваш с църковна история, нали така, Карло? Спомняш ли си периода на управление на Инокентий Трети?

Барберини присви кафявите си очи и кимна.

— За дръзката, дори хладнокръвна решителност на папа Инокентий се говори векове след неговата смърт — продължи Памфили. — В тази мекушава обстановка на политическа коректност обаче изобщо не се споменава, че най-големият успех на Инокентий е унищожаването на катарската ерес. Ние знаем. Карло… ние, духовниците, знаем истината: Инокентий Трети всъщност е спасил Светата ни църква от раздробяване на множество безсилни и жалки секти.

— Какво искаш да кажеш с всичко това, Армано? — Барберини повдигна рунтавите си сиви вежди.

Памфили впери очи в тлъстия старец, после сви рамене. Нямаше какво да губи, а можеше да спечели всичко.

— Ще те попитам нещо — прошепна той. — Колко души тук… — Памфили посочи другите кардинали — са… са готови да…