Ричард Чайлд - Ръката на пророка

— Какъв коз?

— Преди хиляди години неолитните обитатели на Мъл вярвали, че техните богове живеят на Бен а Хрейг, и изсекли стъпала в скалите от брега на Лох Ба до самия връх… Стълбище към боговете.

— Когато преди няколко години копах едни надгробни могили на север оттук, чух за това стълбище — каза тя. — Наричали го Фараг ри Нейв, Стълба към небето. — Намръщи се. — Но ни казаха, че това било легенда. Че не съществувало такова стълбище.

— Кой ви каза, че е легенда? — позасмя се Джейми. — Някой местен ли?

— Някой си господин Маккийтън.

Камерън кимна.

— Роди ли?

— Да.

— Пътеката е древна и лесно можеш да я подминеш, ако не знаеш точно какво да търсиш. Стъпалата са широки колкото за сам човек. И все пак това е най-лесният път към вътрешността на хълмовете, където е пълно със сърни. Тукашните ловци като Роди Маккийтън искат да ги запазят само за себе си.

Катлийн се усмихна и прокара пръсти през мократа си коса.

— Значи си се качил по стълба към небето и си ме открил.

Джейми отметна глава и се засмя, после се поклони и замахна с ръка.

— Ще продължим ли към вашия замък, прекрасна лейди?

Тя се усмихна.

— До края на света, ако трябва.

Той я хвана за ръка и двамата се спуснаха по каменистия бряг на Лох Ба към замъка Клахейг.

Хеликоптерът беше кацнал на една горска поляна, наречена Гарв Хоир, на източния бряг на Лох Ба. Деджагър се взираше през отворената врата в изсипващия се над езерото проливен дъжд. Нощта наближаваше и с всяка минута ставаше все по-тъмно.

Той отпи глътка вода от манерката си и се обърна към Ханвърс, който дъвчеше фъстъци.

— Значи се уговорихме — каза полковникът. — Ние ще чакаме тук, а индианецът и руснакът ще обикалят от отсрещната страна на езерото докато мръкне. — Погледна си часовника. — Дотогава остава по-малко от час. Жената и гаджето й може да са тръгнали и на юг, обаче се съмнявам. Освен това ще ги е страх да се насочат към провлака. Ще си мислят, че сме го завардили. Още не са сигурни колко души са по петите им. Понеже знаят, че имаме хеликоптер, ще потърсят убежище в гората край езерото. И също като нас няма да рискуват с нощен преход в тази пресечена местност. Е, господин Ханвърс, залагам на това, че двамата ще пренощуват тук.

— Защо не продължим издирването през нощта? — попита бившият полицай и се уви още по-плътно в сребристото термоодеяло. — Нали имаме бинокли за нощно виждане?

— Мислех си за това, обаче от двете страни на езерото има гори. А и не искам да хабя гориво само заради нищожната вероятност случайно да ги видим да се препъват в мрака. Както казах, залагам на това, че ще се подслонят тук до сутринта.

Радиостанцията му изпращя.

— Шести, чувате ли ме?

— Да, индианецо — отвърна Деджагър. — На мястото ли сте?

— Намираме се в северния край на гората, Койл на Стройн. Става прекалено тъмно, за да търся следи. Мога да си светя с фенерче, само че рискувам обектът да ме види.

Полковникът се замисли за миг, после натисна контактния бутон.

— Втора група, преустановете търсенето за през нощта. По първи зори тръгнете по брега и внимавайте за хидроплана. Гаджето й, дето спаси готиното й задниче, може да се окаже пилотът на същия този хидроплан. Искам да покрием западния бряг. Претърсете развалините на замъка. После продължете покрай Гленканъл. В шест и половина хеликоптерът ще ви чака там, където реката се влива в езерото.

— Разбрано — отвърна Васкес.

— Шести, край на връзката.

Мрачните внушителни развалини на замъка Клахейг на върха на хълмистия полуостров се извисяваха над Катлийн като черна сянка, която изплуваше от спускащата се нощ. Край руините ромолеше поток — вливаше се в тих вир, който постепенно се разширяваше и се свързваше с мъгливото езеро Лох Ба.

Въпреки не особено големите размери на самия замък археоложката беше убедена, че някога с бил непристъпна крепост, като се имаше предвид, че вирът и езерото са го защитавали естествено от три страни и че от върха е можел да контролира целия район. Сега обаче неговите стени, бастиони и кули бяха порутени и покрити с мъх и бръшлян. Централното укрепление й напомняше с цилиндричните си зъбери за огромен черен гарван, очертал се на фона на тъмносивото небе.

Джейми вдигна раницата и спалните чували, които бяха взели от хидроплана, и побутна Катлийн с рамо.

— Какво ще кажеш за моя омагьосан замък? По времето на Джон от Айла е бил една от основните твърдини на лордовете на Островите 17 17 Джон Макдоналд (поч. 1386) — глава на клана Доналд, смятан за пръв от лордовете на Островите, средновековни владетели на западното крайбрежие и островите на Шотландия. — Б.пр. .