Ричард Чайлд - Ръката на пророка

— Добре, обиколете района още веднъж, после продължете към Бен а Хрейг да вземете нашите момчета. След това се насочете към зоната за кацане. С Мак ще ви чакаме там.

Тренкавел подаде глава над ръба на пукнатината и погледна към съседния връх. Хеликоптерът бързо се приближаваше към него и скоро щеше да качи двамата наемници. Той извади картата и проучи източния склон на Бен а Хрейг до гората Койл на Стройн и брега на Лох Ба.

Най-близкото населено място се намираше на север, при провлака между Лох Па и Лох на Кийл. Вертолетът и преследвачите със сигурност щяха да го завардят. Дори да не го направеха, професор Филипс и нейният приятел щяха да си мислят така. Най-безопасният за тях маршрут минаваше през езерото и продължаваше на изток към крайбрежния път покрай Мълския залив.

Раймон насочи вниманието си към мрежата от потоци, долове и дерета на юг от Лох Ба, образувана от притоците и ръкавите на река Гленканъл. Поглади брадичката си и кимна. Спокойно можеха да се насочат натам, през Бен Талай до шосе 849, откъдето оставаше съвсем малко път до село Страткойл. Поне това му се струваше най-очевидната посока. А и лабиринтът от дерета и долове щеше да им осигури отлично прикритие.

Мъжът, притекъл се на помощ на професор Филипс, трябваше да е пилотът на хидроплана. Оставаше пълна загадка как се е качил толкова бързо на върха. Така или иначе, ако наистина беше пилотът, нямаше къде другаде да е кацнал, освен в Лох Ба.

Тренкавел отново прокара показалец на север по западния бряг на езерото и стигна до руините на Клахейг. Замъкът щеше да им осигури убежище в бурята и добра защита. И ако имаха късмет, преследвачите им нямаше да се досетят къде са се скрили.

Той прибра картата в раницата си, вдигна автомата и се заспуска към езерото.

Петте часа трамбоване по пресечените склонове на Бен а Хрейг във вятъра и дъжда съвсем бяха изтощили Катлийн. Камерън обаче крачеше пред нея сякаш с неизчерпаема енергия.

Двамата прекосиха мрежата от потоци, наречена Ан Кор, заобиколиха един скалист хълм и пред тях се ширна Лох Ба. Развълнуваната повърхност повече приличаше на метал, отколкото на вода.

— Джейми, не може ли да понамалим темпото… съвсем мъничко?

Той спря, обърна се към нея и се усмихна.

— Добре ли си?

— Може ли да си починем малко?

— Извинявай. Исках да стигнем до развалините, преди да се мръкне. По това време на годината и в такава буря нощта се спуска рано и е абсолютно непрогледна.

Пилотът бръкна в якето си и извади манерка с вода.

— Пийни малко. Ще я напълним от потока при замъка.

Катлийн пресуши манерката и избърса устни с ръка.

— Благодаря. Наистина бях ожадняла.

Върна му манерката и изражението й го накара да повдигне вежди.

— Какво има?

— Ще ми отговориш ли честно на няколко въпроса?

— Естествено. Питай.

— Първо, къде е хидропланът?

— Оставих го в едно заливче и го покрих с храсти. На път за замъка ще минем оттам. — Камерън се усмихна. — Още какво искаш да ме питаш?

— Ами, все се чудя откъде разбра, че имам нужда от помощ?

Усмивката му помръкна. Той обхвана лицето й в шепи и известно време двамата останаха неподвижни под проливния дъжд на бруления от вятъра бряг. По очите му се стичаха дъждовни капки, черната му коса падаше на мокри кичури върху челото му. Въпреки вятъра тя чуваше биенето на сърцето си.

— Понякога, Катлийн — промълви Джейми, — просто… — Той се прокашля. — Просто имах предчувствие, това е. — Погледна върховете зад тях. — Обърни се натам.

Тя го послуша и видя извисяващия се към облаците връх Бен а Хрейг. Камерън постави ръце на раменете й и я притегли към себе си.

— Знаех, че си съвсем сама там и… — Той бавно я завъртя и очите му срещнаха нейните. — И нещо ми подсказа, че имаш нужда от мен.

Притисна я към себе си и силно я прегърна, после се отдръпна и се извърна.

Тя нежно го погали по бузата, обърна лицето му към своето, изправи се на пръсти и го целуна. Дълга целувка, която прогони дъжда и студа и остави единствено топлината на устните им, дъха на другия върху кожата и меката тъмнина зад затворените очи.

Катлийн се опря на гърдите му и се унесе, заслушана в дишането му.

— Имам още един въпрос, Джейми. — Отстъпи назад и го погледна. — Как стигна при мен толкова бързо?

Камерън прокара пръсти през косата й, отметна един кичур зад ухото й и се усмихна.

— Аз те преведох покрай хижата на Роб Робин и гледах да се движим по гола скала, за да заблудим преследвачите. Обаче имах и един скрит коз.