Ричард Чайлд - Ръката на пророка

Онзи хвърли поглед към опряния си на един недалечен камък автомат, но после се подчини и кобурът с пистолета му падна на земята.

— Даже не си го и помисляй — изсумтя Камерън. — Трябва ми и най-малкият повод, за да ви очистя и двамата на място.

Погледна допълзялата до него Катлийн, стисна ръката й и се усмихна, после отново се обърна към наемниците.

— А сега ни кажете кои сте вие, по дяволите!

— Работим за човек, който иска тази книга — отвърна латиноамериканецът.

— Кой е той?

Мъжът извърна очи.

Джейми насочи оръжието си малко по-надолу.

— Нямам много време, затова ще те гръмна в ташаците — предупреди го той. — Не ми се и мисли в какво ще ги превърне куршум с такъв калибър!

— Добре! Добре! Божичко! Какво искаш да знаеш?

— За кого работите?

— Нае ни един човек, казва се Касиди. Даниъл Касиди.

— Милиардерът ли? — изненада се Катлийн.

Латиноамериканецът кимна.

Джейми я погледна.

— Познаваш ли го тоя Касиди?

— Той е легенда на Уолстрийт. Започнал е от нулата, а сега не може да си преброи парите. От време на време името му се мярка в пресата.

Камерън се обърна към двамата мъже.

— И тоя богаташ е наел отрепки като вас?! Трябва да е голям чаровник.

Те се намръщиха, но не отговориха.

— Как ще се измъкнем оттук, Джейми? — попита Катлийн. — Те имат приятели с хеликоптер.

— Трябва ни преднина. — Пилотът махна с револвера си към наемниците. — И нямаме нужда от тия мутри, само ще ни забавят.

— Не можеш да ги убиеш просто ей така!

Той посочи надолу към склона.

— Спусни се малко по-нататък. Веднага идвам.

Катлийн се смъкна от скалата и отиде при кутията с книгата.

— Джейми, попитах те какво ще правиш!

Камерън скочи от камъка, намръщено се вторачи в наемниците и насочи револвера си към тях — първо към главата на руснака, после към тази на латиноамериканеца.

— Знаете ли, момчета, хич не ми хареса дето опипвахте с мръсните си ръце тази прекрасна дама. Направо съм бесен. — Той се ухили. — Обаче не съм съвсем безсърдечен.

Двамата въздъхнаха облекчено.

— Няма да ви убия, само ще ви пръсна коленните капачки. Това ще ви позабави, и не само вас, а и ония с вертолета, които ще се опитат да…

— Ще ни позабави ли?! — изкрещя ужасено опулилият се латиноамериканец. — Тоя патлак направо ще ни откъсне краката! И ще умрем!

— Възможно е — засмя се Джейми. — Да, сигурно си прав. — Насочи пистолета по-надолу и се прицели в лявото му коляно.

— Неее! — изпищя онзи и вдигна ръце още по-високо.

— На твое място не бих го направил — разнесе се нечий глас зад гърба му. — Хвърли оръжието или си мъртъв.

Катлийн се завъртя кръгом. Суров наглед мъж със сипаничаво лице и същата камуфлажна униформа като другите двама се целеше с автомат в Камерън.

— Хайде! — подкани го мъжът.

Джейми се наведе и остави револвера в краката си.

— Изритай го настрани, умнико.

Пилотът се подчини.

— Крайно време беше, Боби! — каза латиноамериканецът и вдигна автомата си. — Къде се изгуби?

— Спокойно, Васкес. Трябваше да заобиколя, за да мина в гръб на този нещастник.

Мъжът, когото бяха нарекли Боби, се приближи и отиде при Катлийн. Имаше рунтава рижа брада и носеше зелена плетена шапка. Гъсти оранжеви мигли обрамчваха бавно мигащите му воднистосиви очи.

Той силно я ощипа по бузата и археоложката потрепери от болка.

— Една целувчица, професоре?

— Остави я на мира! — извика Джейми.

Наемникът нанесе сечащ удар по тила на Камерън с такава светкавична бързина, че Катлийн видя движението му като в мъгла. Пилотът се свлече на земята и Боби го изгледа с презрение.

— Недей да се разпореждаш, скапаняк гаден.

Отново сграбчи лицето на Катлийн и впи пръсти в бузите й. Заболя я толкова силно, че от очите й бликнаха сълзи, ала тя не издаде нито звук.

Наемникът се ухили и се обърна към руснака.

— След като свърша с нея, ще ви я оставя с Васкес. Дотогава ще…

В първия момент на Катлийн й хрумна безумната мисъл, че от главата му са поникнали алени пера. После времето потече като на забавен кадър. Гъста тъмночервена течност — кръв и мозък — бавно оплиска другарите му. Все още изправеният, но вече мъртъв наемник се завъртя наляво с вдигнати рамене и леко наклонена глава, сякаш не знаеше отговора на някакъв въпрос. В същия момент тя видя, че задната половина на черепа му липсва. След миг над върховете изтрещя далечен изстрел.

Изведнъж времето полетя с паническа бързина. Убитият наемник се строполи на земята. Другарите му залегнаха. Катлийн грабна кутията с книгата. Джейми се хвърли към револвера си, хвана я с една ръка и откри огън с другата.