Ричард Чайлд - Ръката на пророка

Трескаво се заозърта къде да се скрие, ала голият склон не предлагаше такава възможност. Тя залегна по корем и се прилепи към земята с надеждата, че ще се слее с ниските храсти. Носеше тъмни дрехи… които обаче изпъкваха на сребристо сивия фон на растителността…

Ревът бързо се усилваше и стана почти оглушителен, но Катлийн тъкмо запуши уши, когато от дола под нея се появи самолет. Издигна се, едва не се блъсна в билото на един недалечен хълм, после наклони криле и зави право към нея.

Хидропланът! О, този прекрасен хидроплан!

Катлийн се изправи и размаха ръце.

— Джейми! — извика с всички сили. — Джейми!

И тогава крилата на хидроплана се поклатиха, а опашката му се залюля странично.

Беше я видял!

Той зави и описа около нея толкова нисък кръг, че краищата на крилете му сякаш щяха да се забият в склона. После се върна, завивайки толкова рязко, че все едно се въртеше около въображаем пилон. Този път прелетя точно над нея и Катлийн видя лицето му. После хидропланът започна да се отдалечава.

Джейми?

Точно преди да изчезне зад пелената от дъжд, той направи поредния невероятен завой и в същото време се спусна на изток.

Когато се приближи, хидропланът полетя с нос надолу и в последния момент се плъзна хоризонтално над земята, брулейки ниската растителност.

Катлийн поклати глава и се усмихна. Самолет ли управляваше този човек, или нещо друго?

Воят на двигателите се промени и носът на хидроплана се насочи напред. Задкрилките се спуснаха и той бавно се понесе към нея, сякаш само на сантиметри над скалистите склонове на Бен а Хрейг.

Нима се готвеше да кацне? Щеше да се разбие!

Камерън отново разклати криле и прелитайки над Катлийн, хвърли нещо тъмно, което падна на около двайсет и пет метра източно от нея. Той продължи на изток и за последен път разлюля опашка, преди да потъне в дъждовните облаци.

Археоложката се втурна натам, вдигна въздушната пратка и отново се усмихна. Пластмасова манерка, увита в карирания шал, който му беше дала. За манерката с изолирбанд бе залепено навито на руло списание, в което тя откри компас, шоколад, кутия ядки, пластмасово шишенце аспирин и следната бележка:

Опасна компания, милейди? След като излетях, видях да кръжи хеликоптер и това не ми хареса! Търсих те! Продължи на изток през Бен а Хрейг към Лох Ба. Завий на югоизток покрай брега към замъка Клахейг. Общо 4–5 часа път. Ще те чакам там.

Дъждът разми мастилото и то започна да се стича на сини ручейчета по листа, докато Катлийн мигаше, за да прогони бликналите от очите й сълзи.

— Ясно, Шести — разнесе се гласът на Васкес по радиостанцията. — Жената се мисли за много умна, ама не може да се мери с индианец като мене.

Деджагър натисна бутона и се опита да надвика воя на вятъра.

— Докладвайте позицията си. Втора група.

— Координати петдесет-три-три, трийсет-шест-дванайсет. Намираме се в началото на ждрелото на река Скарсдейл.

— Накъде се насочва тя?

— Беше се скрила в ждрелото. Трябва да е видяла хеликоптера. Излезе преди водопада и сега се движи под трийсет и пет градуса на север-североизток от нашата позиция.

Деджагър намери мястото на картата и се намръщи.

— През Бен а Хрейг? Сигурен ли си?

— Определено зави на изток. Има още един проблем, полковник. В същата посока прелетя и един хидроплан.

Родезиецът избърса дъждовните капки от очите си. Хидроплан ли? Всичко започваше да си идва на мястото.

От радиостанцията отново се разнесе гласът на Васкес.

— Чуваш ли ме, Шести? Край.

— Чувам те, Втора група. Следвай обекта. Подкарай я към нас. Разчитам на тебе, индианецо. С Мак тръгваме към… — Той пак погледна картата. — Координати петдесет-четири-две, трийсет-седем-дванайсет.

— Ясно. Край на връзката.

Деджагър превключи канала.

— Мак?

— Да?

— Ще се срещнем оттатък моста — надвика виещия вятър полковникът. — Край.

Тренкавел беше наблюдавал всичко. Какво изпълнение! Този пилот си го биваше. Не видя точно какво хвърля на жената, но предполагаше, че е маршрут, може би и храна. Е, значи тя щеше да изкачи върха в такова време. Изумително.

Той бръкна в раницата си, извади манерка, отпи голяма глътка вода, после сдъвка едно протеиново блокче и пи пак.

Огледа се и видя, че центърът на бурята се измества навътре над Ардменах като масивна черна стена. Трябваше да побърза и да настигне жената преди чудовищния ураган.

Катлийн стигна до поредния скален перваз високо на склона на Бен а Хрейг и преди да се изкатери на него, спря да си почине. Далече долу виждаше сърцето на бурята, вършеещо в Лох на Кийл. Ураганът вдигаше огромни вълни, които се разбиваха в брега и вдигаха фонтани от синьо-зелени пръски.