Ричард Чайлд - Ръката на пророка

Тренкавел въздъхна и докосна раната на скалпа си, получена при удара на лодката в скалата. Продължаваше малко да кърви и той потрепери, докато нахлузваше черната плетена шапка.

На яхтата беше успял да смени мокрия си костюм с камуфлажно облекло и бойна екипировка за студено време и да вземе раница с най-необходимото за оцеляване в тежки условия. Преди да напусне „Жералда“, отвори люковете и я потопи.

По-късно щеше да мисли как да се върне във Франция. След като вземеше книгата. След като убиеше жената.

Над пустошта отекна ритмично ехо и Катлийн напрегна слух, но звукът заглъхна, преди да успее да разбере откъде идва.

Вятърът промени посоката си и тя отново чу тътена, разнесъл се над ниските хълмове. Определено идваше от запад.

Дали полицията не издирваше мъжа със зодиака? Едва ли, особено в такова време. Сякаш за да потвърди мисълта й, поредният порив на вятъра за малко не отнесе баретата й.

Тя се вгледа в посоката, от която беше чула хеликоптера. Бе замесена в смъртта на един, а може би и на двама души, и най-малко й трябваше да я подложат на разпит.

Изкатери се по крайпътния насип и спря до еднолентовото шосе, което минаваше през средата на Мъл. Изкушаваше се да извърви няколкото километра до Грулайн по гладкия път… Обаче…

В далечината се виждаха дърветата на Скарсдейл Уд — огъваха се от ураганния вятър. Пътят през гората определено нямаше да е най-лесният маршрут, но със сигурност щеше да е най-безопасният.

Заизкачва се по поредния стръмен склон, подхлъзна се, падна на едно коляно и пластмасовата кутия с книгата, която висеше на рамото й, я удари по бедрото. Катлийн се надигна и отправи поглед надолу към металносивата пустош и тъмния залив Лох на Кийл.

Кой знае защо, вниманието й се насочи на юг и Катлийн впери очи в тъмната маса от мъгла, буреносни облаци и хълмове. Какво беше това? Приличаше на трептящ сивкав призрак. После вятърът промени посоката си и до ушите й стигна отсеченият грохот на роторите. В следващия миг се появи и самият хеликоптер, бавно описа кръг над едно дере и продължи нататък.

Тя залегна и проследи с поглед зигзагообразния полет на вертолета, който летеше толкова ниско, че храстите се огъваха под изтласквания от витлата му въздух.

Трябваше да побърза. От ниските храсталаци малко по-нагоре по склона стърчеше като островче скала — вкаменена лава от терциерното минало на Мъл. Катлийн се втурна натам и се вмъкна в една пукнатина. Ревът на хеликоптера се приближи и тя силно сви колене към гърдите си, запуши уши заради оглушителния тътен и погледна нагоре. В краткия миг, в който мъглявият силует на машината се извиси над хълма, археоложката зърна фигура на мъж, очертана на фона на отворената врата. Носеше камуфлажни дрехи и на рамото му висеше автомат.

След като вертолетът отмина, тя надникна над ръба на скалата и го видя да изчезва зад пелената от дъжд. Изчака няколко минути, за да се увери, че няма да се върне, измъкна се от скривалището си и с всички сили се затича нагоре по склона.

Скоро пак чу грохот на ротори откъм скалните циркуси в подножието на Бен нан Гауар и след миг светлосивият хеликоптер се появи от долината и се насочи право към нея.

Катлийн погледна към скалите нагоре по склона, после отново към приближаващата се машина. Нямаше да успее. Щяха да стигнат до нея още преди да е преполовила пътя.

За нейна изненада и облекчение вертолетът описа тесен кръг и кацна на един от по-ниските хълмове, точно на козята пътека, която следваше археоложката. Отвътре изскочиха двама мъже и веднага клекнаха. Единият буквално зарови нос в пръстта като ловджийско куче.

Търсеха следи! Нейните следи!

Двамата се върнаха при хеликоптера. Оттам слязоха още двама, а единият от първата двойка се качи. Машината се издигна и се скри зад склоновете на Бен Фада.

След като не я бяха забелязали от вертолета, мъжете явно имаха намерение да я търсят пеш. Щяха да я подгонят като пъдпъдък — право към другарите си, които бяха отлетели на север.

Тренкавел се катереше по склона и оглеждаше следите от копита и тежки обувки. Изведнъж във въздуха отекна тътен на вертолетни ротори. Той намести ремъка на автомата си и се заизкачва по-бързо. Когато стигна до билото, видя хеликоптера да завива на север и да изчезва в мъглата. По сипеите на Койър нан Гауар се движеха трима въоръжени мъже в камуфлажна униформа, много по-надолу от него и достатъчно далече, за да изглеждат като мравки.