Ричард Чайлд - Ръката на пророка

Свърза се с пилота по интеркома и нареди:

— Завий на запад над Ардменах. Веднага. Онова копеле сто на сто се е насочило към Лох на Кийл.

Надуваемата лодка беше толкова малка, а скалите — толкова огромни, че все едно гребяха в каньони. В мига, в който каменният бряг на Лох на Кийл задраска по дъното, Джейми и Катлийн изскочиха от лодката и я изтеглиха от водата.

— Виждаш ли, не беше чак толкова зле. — Камерън завърза въжето за един голям камък. — А ти се държеше така, като че ли всеки момент ще потънем.

— Нима? — Тя погледна навъсено лодката, която подскачаше при всеки повей на вятъра. — Тогава сигурно ще ми обясниш защо целият ми задник е мокър.

Джейми избухна в смях и се заизкачва по брега.

— „Я изнеси гърненце с вино, мозъка да орося и кажа нещо правилно“ 15 15 „Конниците“, превод А. Ничев. — Б.пр. — подметна през рамо той.

Сега пък цитираше Аристофан…, Катлийн поклати глава и го последва по стръмния склон.

— Ето го. — Джейми посочи скалите.

На десетина метра под тях Катлийн видя мъжа, когото бяха преследвали в предутринния мрак.

С периферното си зрение забеляза, че Камерън вади нещо и протяга ръка напред.

— Какво е това?

— Ами, казва се пищов.

— По дяволите, Джейми, искам да кажа…

— Беше на баща ми. Държа го в набора за оцеляване в хидроплана. — Той ловко го завъртя на показалеца си като каубой. — „Уебли“ номер едно, шести модел. Калибър нула цяло четиристотин петдесет и пет. — Въздъхна и малко тъжно прибави: — Татко си го носел като пилот на щурмови самолети „Тайфун“ през Втората световна.

Примигна, за миг се извърна към залива, после отново я погледна и се усмихна.

— Какво ще кажеш да вземем тази твоя книга? — Стисна я за рамото. — Ти стой лук, ей сега се връщам.

После бавно се приближи към проснатия неподвижно мъж, без да го изпуска от прицел, клекна до него и взе пластмасовата кутия. И изведнъж извика:

— Не е мъртъв, Кат! — Заотстъпва заднешком. — Поне… засега.

— Джейми! — извика Катлийн. — Какво правиш?

— Не можем да се свържем по радиостанцията и нямаме въже да го вържем. И даже да имахме, той сигурно ще избяга.

— Ние не сме палачи, за бога! Той е пострадал. Когато се приберем, просто ще се обадим в полицията и ще им обясним къде е.

Като все така държеше мъжа на мушка. Камерън остана на мястото си сякаш цяла вечност. Накрая се върна при Катлийн, даде й кутията и каза:

— Да се махаме оттук.

Тръгнаха към лодката, като час по час се озъртаха назад. Когато стигнаха до брега, Катлийн остави кутията на земята и се вторачи в нея.

— Ами ако това е обядът му? — подхвърли Камерън. — Ако вътре има сандвич с шунка…

Катлийн отключи кутията и бавно я отвори. Невредимата книга изглеждаше още по-красива, отколкото си я спомняше. На сребристата утринна светлина почернялата от вековете кожена подвързия блестеше като оникс. Златото лъщеше, белите тюленови зъби и късовете лилав аметист искряха. Кодексът сякаш пулсираше от вътрешна енергия.

Тътен на гръмотевица я накара да погледне на запад, където зловещи черни облаци предвещаваха приближаващата се буря. На изток се пукваше алена зора и небето сякаш беше разцепено наполовина.

— По дяволите — също вторачен в буреносните облаци, изруга Джейми. — Трябва да побързаме.

Катлийн погледна към хидроплана и видя, че вълните опъват котвеното въже. Бяха тъмносиви, с бели гребени, и бясно се разбиваха в носа му. Тя преглътна и погледна абсурдно миниатюрната надуваема лодка, която подскачаше на въжето си като жълт вимпел.

— Джейми, мисля, че не бива да рискуваме…

— Нямаме избор. — Пилотът развърза лодката.

— Аз пък имам избор. — Тя опря юмруци на кръста си. — И избирам да не се удавя.

— Няма да оставя хидроплана си там в такова време! — Камерън посочи притъмнелия брулен от вихъра залив. — Котвата му няма да издържи.

— Какво предлагаш?

— Предлагам… — Той се почеса по главата и се загледа в самолета, после отново се обърна към нея. — Какво ще кажеш ти да гребеш с лодката и да ме теглиш на буксир? Така…

— Да не си луд?! — язвително се изсмя Катлийн. — Температурата на водата едва ли е много над нулата. А ти ще…

— Добре, доктор Филипс, тогава просветете невежите със своята гениална прозорливост.

Тя му се намръщи и Джейми й отговори по същия начин. Накрая Катлийн вдигна ръка.

— Виж, мога да издрапам до онова селце ей там. — И посочи. — Не си спомням името му, но едва ли е много далече.