Ричард Чайлд - Ръката на пророка

— Ясно — отвърна Деджагър, изключи микрофона и огледа хората си. Изглеждаха така все едно всеки ден летят в такова време.

Отново насочи вниманието си надолу към полуостров Ардменах. Вече беше достатъчно светло и нямаше нужда от бинокъл за нощно виждане. От друга страна, тази проклета буря щеше да намали видимостта дори ако останеха във въздуха.

Когато вертолетът полетя над Лох на Кийл, той потупа пилота, описа въртеливо движение с показалец и посочи с палец назад. Пилотът кимна, зави наляво и продължи покрай брега на залива.

— Полковник? — Един от наемниците, Васкес, наполовина семинол, наполовина кубинец, посочи на югозапад. — Там се вижда нещо. Ниско долу.

Деджагър насочи бинокъла си натам и на три-четири метра от брега, точно под повърхността, забеляза спаднал зодиак. А освен него… Да, въпреки бурното море определено виждаше нещо.

Той включи микрофона.

— Върни обратно.

Хеликоптерът рязко зави и полетя по обратния път над водата. Деджагър отново включи микрофона.

— По-бавно, по дяволите! Тук! Спри!

Под увисналата във въздуха машина, на десетина метра дълбочина в бистрите води на залива, се мержелееше бял силует. Полковникът присви очи. Ако се съдеше по големината и аеродинамичната форма, трябваше да е яхта.

Той поглади с палец дръжката на прибраната си в кобура „Берета“ 92. Преди малко потънал зодиак, а сега и яхта?

Натисна бутона на микрофона.

— Дай два километра на изток покрай брега на залива. После се върни обратно. Бавно.

Вертолетът стигна до брега и се понесе на изток.

Скалистият бряг на Ардменах се заплъзга под тях, после пилотът обърна и продължи на запад.

Бурята, която вече и без това ги подмяташе, бързо се усилваше. Грохотът на гръмотевиците заглушаваше насечения вой на роторите и двата двигателя по 912 конски сили. Полковникът си погледна часовника. 7:20. Копелето или се бе удавило, или беше излязло на сушата.

Той пак включи микрофона.

— Насочи се навътре към полуострова. Използвай за отправна точка потъналия зодиак. Спусни се на петдесет метра височина и лети като пълзяща змия. Ясно?

— Като… пълзяща змия ли, господин полковник? — не го разбра пилотът.

Деджагър яростно натисна бутона.

— Бавно бе, малоумник такъв! Бавно! Ясно ли е?

— Тъй вярно, господин полковник.

Вертолетът се завъртя към брега, за миг увисна над потъналата надуваема лодка и полетя над Ардменах с не повече от десет километра в час.

Въпреки грохота на бурята Тренкавел чу далечния вой на вертолетни ротори, сечащи влажния въздух. Скоро вятърът отнесе звука. Той предпазливо се показа от дерето, насочил напред автомата „Бушмастър“, който беше взел от разбития мостик на „Жералда“.

Погледна през оптичния мерник и настрои увеличението на десет пъти. Забеляза я на около шестстотин метра — катереше се по една скала. Въпреки дъжда ясно виждаше преметнатата на рамото й оранжева кутия с книгата — с неговата книга.

Жената оставяше следи, които можеше да открие и слепец. Без проблем щеше да я залови, преди да е стигнала до селото. Само че го болеше главата. Трябваше да си почине, та макар и само за няколко минути.

Вятърът промени посоката си и Тренкавел отново чу хеликоптера. Също като преди, звукът бързо отслабна и заглъхна. Ако бяха от полицията и я пресрещнеха, той щеше да изгуби този рунд. Щеше да се наложи да чака нов шанс.

Опря гръб на една обрасла с мъх скала и затвори очи. Жената и нейният приятел си бяха помислили, че е в безсъзнание. Глупаци. Той видя пилота да отлита с хидроплана. Жената тръгна пеш за Грулайн, единствената логична възможност.

След отлитането на хидроплана стигна със зодиака до излязлата на сушата „Жералда“. Стомахът му се сви, когато си спомни кървавите дири по палубата. Гилзите… и… и… зъбите на Каосен, пръснати по килима на мостика като окървавени перли. Неговият най-добър приятел, който му беше почти като баща, го нямаше… освен зъбите му.

Тренкавел отново погледна през мерника и я видя да се изкачва по сравнително стръмния склон с уверена, премерена крачка.

Трябваше да побърза, помисли си той и пристегна ремъка на презраменния си кобур. Пистолетът тежеше повече от предишния „Файв-севън“, който беше изгубил в залива. Сега носеше оръжието на Каосен, 12,7 милиметров „Дезърт Ийгъл“, най-мощния автоматичен пистолет на света.

Беше подарил това забележително оръжие на любимия си прислужник преди година. Усмихна се, като си спомни как туарегът вдигна големия лъскав пистолет над главата си като свята реликва. В съзнанието му се разнесе дрезгавият глас на стария пустинен воин: „Моите туарегски братя от Танезруфт 16 16 Плато в Сахара. — Б.пр. никога не са виждали такова оръжие, саид. Оръжие, което издава грохот като самия Аллах…“