Ричард Чайлд - Ръката на пророка

Раймон свали автомата от рамото си, погледна през оптичния мерник и настрои увеличението на шест пъти, после проследи поведението на мъжете: енергичната приведена походка, разгръщането им в петдесетина метрова верига, постоянно въртящите им се наляво-надясно глави, подаваните с ръце сигнали. Движенията им бяха плавни и ловки. Определено имаха бойна подготовка.

Разгледа и оръжието им — различни модели автомати. Мъжът в по-далечния край на веригата носеше най-мощното оръжие, снайперска пушка „Драгунов“, ясно различима заради характерния разгънат приклад и ръкохватка.

Тренкавел знаеше, че британските снайперисти използват „Пи Ем Лонг Рейндж“, производство на Акюраси Интернешънъл. Освен това в британската армия бяха на въоръжение хеликоптерите „Уестланд Линкс“, а не СА 365 „Пантер“.

Той извади картата от планшета си и я проучи за няколко секунди, докато проумее тактиката им. Трябваше да мине между „преследвачите“ и „стрелците“ и да измъкне жената от техния капан.

Затича се и в този момент над мрачната пустош проблесна електриковосиня светкавица. Бурята се усилваше.

Въпрос на време. Сега всичко беше въпрос на време.

Той избърса дъждовните капки от очите си и спринтира с всички сили. Нима имаше друг воин, когото от малък да са обучавали за една-единствена задача? Нима имаше друг боец, който цели петнайсет години да се е готвил за една-единствена мисия?

Прие с благодарност огъня в белите си дробове като наказание за напразно прахосания си живот, опита се да преглътне буцата в гърлото си и затича още по-бързо.

Въпреки че хеликоптерът кацна в защитен дол, ураганният вятър продължаваше да го разтърсва. Деджагър навъсено погледна черното небе и отново насочи вниманието си към картата. Намери мястото, където бяха оставили Втора група, после с показалец прокара линия до Грулайн.

Хората обикновено следваха отъпкан път, както буквално, така и изобщо в живота. Човекът, у когото се намираше книгата, трябваше да е тръгнал по една от многото стръмни пътеки, пресичащи острова. Стъпките го потвърждаваха.

Преди няколко години беше работил с Васкес в Колумбия по задача, възложена му от един делови познат на г-н Касиди. Не познаваше по-добър следотърсач от бившия разузнавач от морската пехота, наполовина семинол, наполовина кубинец.

След като проучи стъпките, индианецът заключи, че са оставени от нови туристически обувки преди не повече от час — въз основа на степента на измиване на отпечатъка от дъжда. На базата на големината им, дължината на крачката, малката дълбочина и натиска върху пръстите и петата той смяташе, че обектът е жена. И че тази жена се движи бързо. Полковникът беше убеден, че са по следите на професор Катлийн Филипс. И че книгата или е у нея, или тя знае у кого е.

Деджагър вдигна радиостанцията към устата си и натисна бутона.

— Втора група, тук Шести. Чувате ли ме?

— Втора група. Чуваме те. Шести. Приемам — разнесе се ясният глас на Васкес.

— Насочете се на север-североизток — нареди полковникът. — Разгърнете се в сто и петдесет метрова верига. Ние ще заобиколим от юг-югозапад и ще минем пред пратката. Ще затворим вратата в точка с координати петдесет-четири-осем, трийсет-девет-едно. Точно на север от моста над река Ба. Ясно ли е?

— Тъй вярно.

— И да не повредите пратката.

— Слушам.

— Ще се срещнем там — завърши разговора Деджагър. — Край. — Включи интеркома и се обърна към пилота. — Тръгваме.

Роторите промениха ъгъла си и хеликоптерът се издигна в черното небе. Когато напуснаха укритието на дола, вихрушката ги връхлетя с ужасна сила. Машината се завъртя наляво и полковникът трябваше да се хване за стената, за да запази равновесие.

— По дяволите! — Той отново се свърза с пилота. — Ще издържи ли вертолетът?

Отговорът на пилота се позабави.

— Не… не знам, господин полковник. Бурята е адски силна. Аз…

Мощен повей на вятъра рязко наклони хеликоптера надясно.

— Закарай ни на два километра южно от Грулайн — нареди Деджагър. — Там ще ни свалиш и ще се върнеш в дола, в който бяхме преди малко. Ханвърс ще остане с тебе.

Бившият полицай се наведе напред и се опита да надвика двигателите и вятъра.

— По-добре да участвам в преследването, полковник. Със сигурност ще…

— Искам да останете във вертолета като мой заместник. — Деджагър го потупа по рамото. — Пък и не сте облечен за такова време.

Ханвърс сведе поглед към шлифера и мокасините си и се усмихна смутено.