Ричард Чайлд - Ръката на пророка

Температурата бързо падаше, скоростта на вятъра се повишаваше. Навярно духаше с близо сто километра в час, а на моменти достигаше сто и трийсет. Трябваше да намери убежище. Ако завалеше град, при този вятър буквално щеше да я убие.

Тя нахлупи баретата над ушите си и продължи изкачването колкото можеше по-бързо.

Още сто и петдесет метра стръмна скала и сипеи и Катлийн най-после стигна до върха на Бен а Хрейг.

Вихърът духаше толкова силно, че трябваше да пълзи на четири крака. Когато се спусна откъм подветрената страна, установи, че макар все още да реве около нея, вятърът изглежда почти тих.

Бурята се приближаваше и се смрачи още повече, все едно се спускаше нощ. Катлийн тъкмо се изправи и продължи надолу, когато я удари първият леден къс. Последва втори и трети. След секунди над Бен а Хрейг и околните върхове заплющя силна градушка. За по-малко от минута късовете достигнаха големина на топчета за игра и ударите им причиняваха силна болка.

Катлийн вдигна пластмасовата кутия с книгата над главата си и наполовина заслиза, наполовина се запързаля по източния склон на върха. Докато заобикаляше една огромна скала, забеляза дълбока около пет метра пещера, в която вече се криеше една овца. Вмъкна се вътре и животното уплашено се сви в дъното.

— Надявам се, че не се натрапвам — каза Катлийн. — Обаче навън не е нито за хора, нито за животни.

Кракът на Тренкавел се подхлъзна по сипея и той размаха ръце, за да запази равновесие. След още няколко крачки стигна до върха на Бен нан Гауар. Намираше се на около петстотин метра от Бен а Хрейг, където трябваше да се е скрила плячката му.

Докосна челото си и когато отпусна ръка, по пръстите му се стичаха розови, размити от дъжда струйки кръв. Явно го беше ударил леден къс, паднал с много висока скорост.

Без да обръща внимание на болката, той свали автомата от рамото си и погледна през оптичния мерник към източния склон на Бен а Хрейг. От тази позиция трябваше да може да види как жената стига до върха и се спуска оттатък. Не я беше забелязал. Не, помисли си Тренкавел, определено се криеше някъде там… Някъде близо до върха.

Насочи оръжието на югозапад, и отново погледна през мерника, като настрои увеличението на десет пъти. Видя ги да се изкачват в разгърната редица по склона на Бен а Хрейг. Мъжът в средата даде знак на другите двама. Следотърсач, несъмнено. И както изглеждаше, опитен. Вървеше точно по нейната диря. Спря само за миг да огледа размитата й от дъжда стъпка.

— Приемам, Втора група — отвърна Деджагър. — Докладвайте местоположението си.

— Координати петдесет-четири-едно, трийсет-седем-едно.

Полковникът потърси мястото на картата.

— Значи почти до върха, така ли?

— Тъй вярно — потвърди Васкес. — Върхът на Бен а Хрейг е шейсетина метра над нас.

— Добре. Деснофланговият поставя куката. Левофланговият — котвата. Васкес, ти ще „вдигнеш“ мърлата. Хайде, давайте, не искам да ви усети и да избяга. И да не й направите нещо, нали?

— Слушам, господин полковник.

— Доставете пратката и нейния сувенир на уреченото място до единайсет и трийсет.

— Слушам, господин полковник. Ще бъде изпълнено.

— Ще се видим там, индианецо. Шести, край на връзката.

Катлийн наблюдаваше ледените късове, сипещи се по скалите пред входа на пещерата. Бяха хипнотизиращи, като мехурчета в чаша шампанско или…

Това вятърът ли беше? След миг пред отвора на пещерата се мярна фигура. По гърба й полазиха тръпки.

Изтекоха няколко секунди и после се разнесе мъжки глас:

— Знаем, че сте вътре, госпожо.

Сърцето й се разтуптя бясно.

— Хайде, излезте. Излезте и ви обещавам, че няма да ви направим нищо лошо.

Говореше с отчетлив латиноамерикански акцент.

— Кои сте вие? — попита тя. — Какво искате?

— Слушайте ме внимателно, професоре. В ръцете си държа автомат. Ако не излезете с книгата, докато сваля предпазителя и заредя, ще изпразня целия пълнител в пещерата. Ще трябва да ви изстъргват с лъжица от стените!

Катлийн сведе поглед към оранжевата кутия. Господи, мразеше я тази книга!

— Добре, излизам!

Когато се приближи до отвора, чу дрезгав смях и секунда по-късно две ръце грубо я дръпнаха навън под сивкавата светлина на бурята.

Тренкавел се изкачи тичешком до следващия скален перваз. Достатъчно. Ако се приближеше повече, рискуваше да го видят.

Откри пукнатина в скалата и скочи вътре. Горният ръб на естествения окоп стигаше до гърдите му. Автоматът му беше достатъчно далекобоен. Трябваше да компенсира скоростта на вятъра, разбира се, но позицията и укритието бяха идеални.