Ричард Чайлд - Ръката на пророка

Двамата прескочиха една скала и се запързаляха по източния склон на Бен а Хрейг. После се изправиха и продължиха тичешком надолу. На два пъти се препъваха, скачаха на крака и пак се втурваха. Катлийн смътно чуваше гърмежите зад тях. После Джейми задъхано произнесе нещо, което й се стори странно:

— Не стрелят по нас, а по нашия ангел хранител.

Деджагър гневно се взираше в Маккензи. Плахото изражение на бившия боец от Специалната военновъздушна служба издаваше, че шотландецът е наясно кога трябва да се държи на разстояние от командира си.

Полковникът отново натисна бутона на радиостанцията и попита Васкес:

— След стрелбата имаше ли някакво движение на онзи хребет?

— Не, господин полковник. Поне… от известно време. След като улучи Боби, копелето стреля още петнайсет пъти, най-малко. От пет минути е пълна тишина. С руснака извадихме голям късмет.

Деджагър стисна радиостанцията толкова силно, че кокалчетата на пръстите му побеляха.

— Не сте чак такива късметлии, индианецо. Книгата още е у онази курва. — Той погледна картата. — Ще се срещнем при зона за кацане „Сабат“. Координати петдесет-четири-едно, трийсет-осем-пет. Хеликоптерът ще ни вземе оттам.

— Но бурята…

— Майната й на бурята! Хеликоптерът ще е там.

— А тялото на Боби, господин полковник? — попита Васкес. — Не можем просто да го…

— Как да не можем, по дяволите! Натикайте трупа в пещерата, бързо. Шести, край на връзката.

Деджагър превключи канала.

— Албатрос, чувате ли ме?

— Албатрос слуша — отговори Ханвърс.

— Идете с хеликоптера при зона за кацане „Сабат“. Координати петдесет-четири-едно, трийсет-осем-пет. Веднага. И кажете на пилота, че не искам да слушам тъпи оправдания с бурята.

— Какво става? — попита бившият полицай.

— Втора група прецака работата, това става. Изгубихме пратката и май се появи нов играч.

— Какво?! — възкликна Ханвърс. — Трябва да съобщя на…

— Не! — надвика вятъра полковникът. — Нищо не му казвайте, ще се оправя сам. Просто ни чакайте с хеликоптера на посоченото място. Предайте на пилота, че утроявам възнаграждението му. Това ще уталожи опасенията му от бурята. Край на връзката.

Заел позиция на отсрещния връх, Тренкавел притисна око към оптичния мерник и огледа склоновете на Бен а Хрейг. Не виждаше обектите, но знаеше, че са там.

Завъртя автомата към трупа на жертвата си. Ръцете и краката на мъжа бяха свити, сякаш се е вцепенил, танцувайки шотландски народен танц. Зейналата му уста и облещените му очи предполагаха, че краят му е дошъл като пълна изненада.

Гърлото на Раймон се сви при мисълта какво щяха да направят с жената онези свине. Той изскърца със зъби, прицели се в лицето на мъртвеца и изстреля още пет 7,8 милиметрови куршума с кух връх.

После настрои мерника на максимално увеличение, за да види резултата. Главата на жертвата се беше превърнала в алена каша. Каквото повикало, такова се обадило, помисли си Тренкавел, докато се спотаяваше в цепнатината в очакване на вертолета, който със сигурност щеше да се появи.

— Спокойно, Васкес! Ще повикам хеликоптера. А сега ми дай местоположението на онова копеле.

— Той е на съседния връх. Струва ми се, че е на… — Наемникът провери на картата. — На западния склон на Бен нан Гауар, почти на самия връх. Обаче не мисля, че… Господи боже, полковник, тоя скапаняк току-що пръсна главата на Боби! Копелето направо му пръсна главата!

— Стегни се, момче — опита се да го успокои Деджагър. — Хеликоптерът ще пристигне съвсем скоро. Шести, край на връзката.

Деджагър превключи на общия канал и чу пухтенето на Ханвърс, който отваряше плъзгащата се врата на вертолета. От радиостанцията се разнесе вой на вятър и хеликоптерни двигатели.

— Ханвърс! — извика родезиецът.

— Да, полковник?

— Давайте ниско към върха. Побързайте. Обстреляйте го от двеста метра разстояние. Ако го изкарате от дупката му, само го ранете. Искам го живо това копеле. Обаче ако открие огън срещу вас, светкавично се дръпнете, за да не извади от строя хеликоптера.

— Ясно, полковник.

В продължение на около минута се чуваха само бурята и роторите, после Ханвърс насочи пилота към стрелкова позиция.

— Бавно, момче, леко и внимателно… — Разнесе се изщракване от зареждане на автомат и след миг заехтяха отчетливите гърмежи на М-16.

Ханвърс пусна няколко откоса и се обади по радиостанцията.

— Нищо, полковник. Изстрелях шейсет-седемдесет патрона. Оня май се е чупил. Склонът с гол и няма къде да се скрие. Ако е там, трябва да е невидим, по дяволите.