Ричард Чайлд - Ръката на пророка

Раймон отвори триногата, монтирана под цевта на оръжието, махна няколко камъка, за да подравни мястото, и се настани колкото може по-удобно. След това притисна око към оптичния мерник и проследи драмата, която се разиграваше на върха на Бен а Хрейг.

Катлийн не видя лицето на онзи, който я накара да се наведе върху една скала, но с периферното си зрение зърна другия — мургав латиноамериканец с черни засукани мустаци. Той бавно отвори оранжевата кутия.

Археоложката зачака неизбежната реакция и не се излъга. Ахване, последвано от благоговейно мълчание.

След няколко секунди мъжът затвори и заключи капака и извади радиостанцията си.

— Шести, тук Втора група. Чувате ли ме?

Пропука отговор, почти заглушен от воя на вятъра.

— Взехме пратката и сувенира. Невероятен е…

Латиноамериканецът продължи да говори по радиото, но първият мъж я натисна още по-плътно към големия камък, така че преви горната част на тялото й върху него. Сега Катлийн виждаше само извисилия се над нея звяр с щръкнала напред брадичка.

Той я задържа в тази поза още няколко секунди, след това я пусна. Най-после можеше да се огледа. Кутията с книгата се намираше между нея и мургавия. Освен Годзилата, който стискаше ръката й, не забеляза никой друг.

Отново насочи вниманието си към мъжа, забил пръстите си в плътта й. Той сбърчи лице при поредния мощен повей на вятъра и придоби още по-ужасен вид. Под дясното му око беше татуирана синя сълза.

Изведнъж чудовището рязко я дръпна към себе си и се ухили похотливо.

— К’во ше казва да позабавляваме, маце?

Гневът и отвращението събудиха последните й останали сили. Тя изпъна гръб и доближи лицето си към неговото.

— Предпочитам да го направя с някой пръч — надвиха вятъра археоложката. — Със сигурност ще е по-интелигентен, по-красив и няма да смърди толкова ужасно!

Латиноамериканецът избухна в смях.

— Каза ли ти го, Борис?!

Руснакът го погледна, усмихна се и запримигва. След малко бавно обърна едрата си глава към нея. Усмивката му изчезна и лицето му почервеня, после поморавя.

— Курва!

Грамадната му длан се стовари сякаш от небето и ударът я връхлетя с умопомрачителна сила. Мина известно време, докато сребристите искри пред очите й се разнесат достатъчно, за да осъзнае, че се е проснала на земята. Виеше й се свят, но Катлийн запълзя колкото можеше по-назад от мъжа. Пресегна се зад гърба си, напипа един камък и без да се замисля, с всички сили го хвърли към главата на мъжа. Той само го одраска по бузата и онзи продължи да се приближава. Черните му очи святкаха безумно. Намръщеното му зачервено лице излъчваше дива ярост.

— Стига бе, човек — опита се да го спре латиноамериканецът. — Не бива да…

— Млък! — изрева звярът и направи още една крачка към нея. — Борис дава урок на таз курва!

Бясно биещото й сърце сякаш всеки момент щеше да изскочи през гърдите й. „Всичко ще е наред — каза си тя. — Ще го преживееш. Всичко ще е наред… Ще го…“

Чудовището разкопча панталона си и го смъкна. Ускореното й плитко дишане и барабанният бой на сърцето й почти заглушаваха смесицата от руски и развален английски, която се изливаше от устата му. Той продължаваше да настъпва, а тя — да пълзи заднешком, докато накрая една скала не спря отстъплението й.

Звярът направи една последна крачка и заплашително ухилен, я погледна отгоре.

— Готова за Борис? Да, готова — дрезгаво произнесе той.

Искаше й се да закрещи, ала дори не можеше да си поеме дъх. В следващия миг очите му се насочиха нагоре и се разшириха, усмивката му се стопи.

— Веднага се дръпни от нея!

Катлийн се обърна и видя Камерън на съседната скала — приклекнал на едно коляно и насочил револвера си към руснака.

— Джейми! Господи! Джейми!

— Спокойно, Кат. — Пилотът се усмихна, без да откъсва поглед от двамата мъже. Очите му станаха ледени. — Не ме ли чу, грознико? — процеди през зъби Камерън. — Махни се от нея, иначе ще ти пръсна дебелата глава. — Джейми вдигна ударника. — Веднага!

Руснакът хвана с две ръце панталона си, закима и заотстъпва към другаря си.

Катлийн не би си и помислила, че на лицето му може да се изпише такова изражение. Силно разтеглените му устни бяха побелели от ярост. Около ноздрите му се бяха очертали синкави бръчки, които рязко контрастираха на фона на зачервените му бузи. В обезумелите му очи гореше син пожар. Двамата наемници вдигнаха ръце и панталонът на Борис се свлече около коленете му.

— Ти. — Джейми посочи латиноамериканеца. — Разкопчай си колана.