Ричард Чайлд - Ръката на пророка

Тя погледна пластмасовата кутия с книгата, после отново мрачните руини. В момента от мисълта и за двете я побиваха тръпки.

— Е? — подкани я Камерън.

— Не ти ли се струва, че има малко зловещ вид?

— Ако е обитаван от призраци, те трябва да са шотландци и следователно истински джентълмени — подсмихна се пилотът.

Шегата му обаче не можеше да направи мястото по-приветливо.

— Джейми, защо просто не излетим с хидроплана?

— Вече ти казах, Кат, бурята е прекалено силна. И без това едва успях да стигна дотук. Насрещните ветрове от планините адски затрудняват излитането от Лох Ба. А в такова време това ще е чисто самоубийство. Повярвай ми, трябва ни само един огън и в добрия стар замък Клахейг ще сме на топло и сухо.

— Огън ли? Няма ли да видят огъня в тъмното? Онези хора сигурно още ни преследват.

— Ще си направим бивак в някогашната тъмница на замъка. В тавана й има дупка, май че от гюле, която е идеален комин. Хайде, ще видиш.

Катлийн го последва през останките от сводестата порта и двамата влязоха във вътрешния двор, минаха между ерозиралите каменни блокове, пръснати хаотично сред сухите храсти и тръни, и се насочиха към отворения вход на централната сграда.

Камерън извади фенерчето си и я поведе надолу по тясно и стръмно вито стълбище. Въпреки светлината на фенерчето археоложката трябваше да се опира с ръце на влажните стени, за да пази равновесие.

Спускаха се дълго и накрая стигнаха в малко, постлано с плочи помещение, в което миришеше на стар пушек. Джейми насочи лъча на фенерчето към огнище, направено от извадени от пода плочи и оградено с камъни. Отстрани бяха струпани дърва. Върху горната плоча на огнището беше поставен голям тиган.

— Какво гостоприемство! — засмя се Катлийн.

— Тук от време на време идват ловци. — Камерън остави спалните чували на пода. — Според неписаното правило всеки трябва да попълни запаса от дърва и да измие тигана. — Смъкна раницата от плещите си и почна да хвърля подпалки в огнището.

— Сега очаквам да ме смаеш още повече, като запалиш огъня с кремък и огниво.

— Естествено — отвърна пилотът и прибави още няколко сухи съчки. — Но преди това би ли била така любезна да ми подадеш кибрита и флакона с газ от раницата?

Като се заливаше от смях, тя изпълни молбата му и скоро в огнището заиграха буйни пламъци. Докато дърпаше ципа на спалния си чувал, Катлийн видя, че Джейми вади от раницата си няколко пластмасови бутилки.

— Остава още около половин час естествена светлина — каза той. — Ще ида да потърся нещо за вечеря.

— Какво?! Къде…

С ловко движение на фокусник Джейми разви от дланта си рибарска мрежа.

— Нали си гладна?

— Направо умирам от глад, но…

— Точно пред стената на замъка, където потокът се влива в езерото, се е образувал вир. Над вира от много години виси мрежа и от време на време ловците я пълнят с късове от улова си. След време мухите…

— Добре, добре. — Тя вдигна ръка. — Ясна ми е картинката. Цялата риба се събира там, така ли?

— Главно пъстърва. Клиентите ми обикновено са рибари, затова винаги нося в хидроплана прът, рибарска мрежа и всичко необходимо за готвене на пъстърва.

— Колко ще се бавиш?

— Връщам се след по-малко от половин час, със или без пъстърва. Обещавам.

— Да уловиш голяма риба — пожела му Катлийн.

След час вече й течаха слюнки от миризмата на пържещите се в зехтин риба и гъби. Джейми беше уловил седем пъстърви и междувременно бе успял да набере малко пачи крак. Самият той скромно заяви, че проливните дъждове и късното време на деня благоприятствали риболова, ала тя реши, че е истински майстор.

Камерън, който готвеше вечерята при огнището, се обърна към нея.

— А сега, Кат, ако бръкнеш в раницата ми, ще намериш метална бутилка с малцово уиски „Клайнлиш“.

— Бог да те благослови, свети Джейми! — възкликна Катлийн, бръкна в раницата и след секунда измъкна плоската сребриста бутилка, украсена с гравюра на скачаща пъстърва. Развъртя капачката, отпи голяма глътка и се наслади на силния алкохол с аромат на торфен дим, който зачерви бузите й и изпълни сърцето й с топлина. Надигна шишето още веднъж и го подаде на Камерън.

Той изля малко върху пържещата се пъстърва и добави щипка сол и пипер. Изненадващо уютната тъмница се изпълни с ухание на уиски, прясна риба и горящи дърва.

Джейми набоде цвъртящата пъстърва с вилица, вдигна шишето в наздравица и отпи малка глътка. Катлийн протегна ръка за бутилката, хвана я, но той я задържа. Погледите им се срещнаха и те останаха в това положение за миг, който сякаш продължи безкрайно. После едновременно се усмихнаха и Камерън отново се зае с готвенето.