Ричард Чайлд - Ръката на пророка

— Грулайн ли?

— Точно така. Наблизо е, нали?

— Пет-шест километра, не повече. Обаче пътят е тежък.

— Уговорихме се. Ще отида до Грулайн и ще те чакам… Къде ще се срещнем?

— Иди в Тобърмори. Имаш ли пари?

Тя потупа портфейла в джоба на якето си и кимна.

— Добре. В Грулайн има само една бакалничка и няколко къщи. Почукай на коя да е врата. Кажи им, че трябва да стигнеш до Тобърмори, че е спешно и че ще им платиш не само горивото, но и труда.

Катлийн се намръщи. Мразеше да иска услуги, да не говорим да се пазари.

— Те са шотландци, Кат. Единственият проблем, който може да възникне, е да ги накараш да ти вземат парите. Намръщеният стиснат шотландец е мит. Помоли ги да те закарат в къщата на баща ми на Камерън Лейн номер едно. В северния край на града, край пътя за Руба Нан Гол.

— Нарекли са на твое име улица?!

— Моят клан живее в тая къща над сто и петдесет години, още преди да е имало каквато и да е улица.

Тя се изправи на пръсти и го целуна по бузата.

— Хайде, върви. Бурята се приближава бързо.

Джейми я погали по лицето и затегли лодката към водата. После изведнъж се завъртя, върна се при нея и стъпи върху малката надуваема лодка, за да не я отвее вятърът.

Преди Катлийн да успее да реагира, пилотът я притегли към себе си. Тя усети дъха му върху лицето си, толкова топъл в утринния студ, че можеше да се унесе в ръцете му.

Джейми хвана брадичката й, повдигна лицето й към своето, наведе се и я целуна по устните. Отначало съвсем лека, целувката постепенно ставаше все по-дълбока. Накрая той се отдръпна и се вгледа в очите й. После примига, все едно се събуждаше от сън, усмихна се и посочи оранжевата кутия.

— Да я взема ли?

Катлийн погледна бурния залив и потрепери.

— Ще е по-сигурно да е с мен…

— Обаче мене можеш да прежалиш, а?

— Не! — възкликна тя и обхвана лицето му в дланите си. — Изобщо не е смешно!

Камерън се засмя и отметна кичур коса зад ухото й.

— Това ще те топли — каза археоложката, свали шала си и го преметна през врата му.

Той замъкна лодката до морето, обърна се и усмихнато прехвърли края на шала й през рамото си.

— Довиждане, прекрасна госпожо.

Катлийн се засмя.

— Ти си безнадежден романтик.

Лицето му стана сериозно.

— Обнадежден романтик, Кат… обнадежден романтик.

Качи се в лодката и започна да гребе. Вълните на няколко пъти за малко да го преобърнат.

Двамата заедно нямаше да успеят, помисли си тя. Щяха да се удавят още край брега.

Археоложката продължи да го наблюдава, докато Камерън стигна до любимия си хидроплан. Катлийн му махна с ръка и когато той й отговори, се усмихна и отново му махна.

После въздъхна и се закатери по сипея над плажа. Въпреки стръмния склон бързо се изкачи на върха на трийсет метровата скала. Там спря да си поеме дъх, погледна надолу и видя, че Джейми обръща хидроплана срещу вятъра. Двигателите зареваха и машината започна да набира скорост. След миг под кила се появи пролука, която бързо се разшири, и самолетът се издигна в бурното небе.

Катлийн за пръв път в живота си усещаше, че е завладяна от нещо по-силно от нея. Погледна към небето и запримигва, за да прогони сълзите си. Буреносните облаци се приближаваха с невероятна скорост. Археоложката избърса мокрите си бузи с ръкава на якето си и впери очи в хидроплана на Джейми, който лениво зави на изток и изчезна в сивата светлина на бурното шотландско утро.

— Проклет да си, Джейми Камерън — прошепна Катлийн и леденият вятър отнесе думите й. — Най-малко ми трябваше да изникнеш в живота ми тъкмо сега…

Сведе поглед към провесената на рамото й кутия, в която на сигурно място лежеше древната книга. Безценният кодекс вече не й се струваше особено важен.

Погледна към бързо приближаващата се буря и енергично закрачи на изток. Надяваше се, че преходът до Грулайн няма да отнеме много време. Когато стигна до билото на поредния хълм, спря и се заслуша. След няколко секунди сви рамене и продължи. Едва направи пет крачки и отново спря.

Хидропланът? Напрегна слух. Не… По-скоро… по-скоро звучеше като хеликоптер.

— Очертава се силна буря, полковник. — Ханвърс посочи на запад.

Деджагър включи микрофона си и попита пилота:

— Можем ли да летим в такова време?

Внезапна турбуленция разтърси хеликоптера и накъса отговора на пилота.

— Свръзката ни… в Оубън съобщава, че… бушува страшен ураган. Ако стане… ако стане прекалено опасно, ще кацна в… в някой от ония защитени долове.