Ричард Чайлд - Ръката на пророка

В този момент Катлийн видя бялата яхта да изплува като призрак от мъглата иззад сянката на Орша. Ставаше все по-голяма и накрая изпълни цялото предно стъкло.

— Джейми! — изкрещя Катлийн и скри лицето си в шепи.

Камерън светкавично вдигна задкрилките, увеличи скоростта и изтегли щурвала. Късно. Разнесе се трясък, последва рязко разтърсване и стържене на метал в метал.

Тя отвори очи и се опита да проумее защо още са във въздуха, а после зърна на мостика на яхтата някакъв мъж, сякаш замръзнал във времето под мощните лъчи на прожекторите. С вдигнат автомат. С широко отворена уста. С развяващо се около тялото му наметало.

А после магията се развали, секундите отново затиктакаха и десният поплавък на хидроплана блъсна мъжа право в гърдите. Докато се отдалечаваха, Катлийн видя как безжизненото му тяло се премята през перилата, увисва върху тях за момент и после се свлича в сивото море.

— Направо да не повярваш! — извика Джейми, като продължаваше да изтегля щурвала, за да набере височина.

— Ти… май съвсем откачи! — с треперещ глас заяви тя. — До края на живота си няма да повярвам, че го направи. За нищо на света!

Джейми зави и полетя към Атлантика.

— Преди да кацнем в Лох на Кийл трябва да проверя дали не съм повредил корпуса — каза спокойно и разкопча предпазния си колан. — Предполагам, че още искаш да си върнеш оная проклета книга, нали?

— Ами онзи, когото преследвахме? Той се натресе в скалите.

— Видях, че зодиакът се преобръща — отвърна Джейми. — Не видях какво стана с човека. — Хвана ръцете й и ги постави върху щурвала. — Налага се ти да управляваш хидроплана, Катлийн. Така че…

— Никога през живота си не съм карала самолет! — възрази тя и се дръпна.

Камерън внимателно върна дланите й върху щурвала и посочи компаса.

— Просто дръж тази посока. — Показа й един от уредите. — Това тук се казва авиохоризонт. Тази черта трябва да е между тези двете и да е хоризонтална.

— Изтегли леко щурвала и хидропланът се издигна.

— Чертата отива нагоре, виждаш ли? — Върна щурвала обратно и самолетът се снижи. — Сега пада надолу. Ако завъртиш щурвала, единият й край ще се надигне. Дръж я хоризонтална, между другите две. Схващаш ли?

— Да, схващам. Схващам, че ти трябва да си управляваш проклетия хидроплан!

— Гледай да не натиснеш някой педал — прибави Джейми, след това отвори люка и се вмъкна в котвеното помещение.

Катлийн погледна празната пилотска седалка, после се вторачи напред в мрака, изгърби се над щурвала и се вкопчи в него. Мускулите на гърба започнаха да я болят от напрежение, задъха се.

Погледна компаса, после авио-еди-какво си, погледна и тъмнината навън и накрая към люка с надеждата, че Камерън всеки момент ще се появи. Видя обаче само краката му и подскачащия лъч на фенерчето му.

— Джейми, връщай се! Аз не…

Хидропланът внезапно попадна във въздушна дупка и зави надясно.

— Веднага се връщай! Чуваш ли ме?

— Вместо да ми крещиш, провери авиохоризонта и височината — викна той. — А и компаса.

— Ще ти кажа аз какво да провериш… — Тя се намръщи и насочи вниманието си към пулта. — Хмм… височината ни е четиристотин и деветдесет метра, малката черта още е между другите две и е хоризонтална. Движим се на… запад… общо взето.

— Ти да не си сестра на братя Райт?!

Катлийн изруга.

След секунди Камерън се върна при нея, настани се на седалката си и закопча колана.

— Джейми, какво…

— Понесли сме известни щети. Един куршум е минал през носа и се е забил в задната страна на контролното табло. — Джейми внимателно огледа датчиците. — Уредите като че ли са наред, обаче… — Той вдигна микрофона и натисна контактния бутон.

— Оубън, Оубън, тук Голф-Браво-Сиера-Ромео-Ромео. Чувате ли ме? Край.

Не се чу дори прашене. Джейми завъртя няколко копчета и опита пак. Тишина. Радиостанцията все едно беше умряла.

— Сигурен ли си, че е включена? — попита Катлийн.

— Знаеш ли, не проверих. Какъв съм глупак!

— О, я млъквай. — Тя се наведе и погледна през отворения люк на котвеното помещение. — Някакви други повреди?

— Няколко дупки от куршум на носа. Запуших ги със силикон, а ако има дупки и отзад, помпата би трябвало да се справи, но…

— Какво?

— На кила има пукнатина.

— Пукнатина ли?

— Сигурно е от сблъсъка. Не се чува свистене на въздух и като се има предвид, че се движим с… — Камерън погледна скоростомера — двеста и трийсет километра в час, повредата едва ли е сериозна.