Ричард Чайлд - Ръката на пророка

Вратата се затвори и хеликоптерът се издигна, наклони нос надолу и се отдалечи в мрака на север.

Касиди седна и каза на пилота.

— Замъкът Бейра — колкото може по-бързо.

Пилотът кимна и месершмитът излетя в тъмносивото небе. Остров Соа постепенно се смали и накрая заприлича на пръстен от бяла пяна, опасващ дупка в морето.

Тренкавел чу хидроплана само секунди преди да попадне под яркия конус на прожекторите му.

Мамка му! Кой, по дяволите…

Рязко завъртя румпела и лъчите осветиха мрака наляво от него. Отново се почувства сигурен под покривалото на нощта, но лъчите се плъзнаха по черната вода и пак го откриха.

Раймон дръпна румпела. Зодиакът зави наляво и запори вълните в търсене на убежище в тъмнината.

Хидропланът описа тесен кръг и след малко прожекторите му го намериха пак. Тренкавел присви очи, за да се предпази от мощната им синьо-бяла светлина, извади пистолета си, свали предпазителя и стреля шест пъти по прожекторите. Може би щеше да има късмет и да ослепи преследвача си.

Катлийн извика и в същия момент чу свистенето на нахлуващия през дупката в предното стъкло въздух. Джейми се завъртя, зяпна втората дупка във вътрешната стена на сантиметри от главата си и викна:

— Аха! Сега вече определено го мразя тоя тип.

Изражението му омекна, когато видя изписалия се на лицето й ужас.

— Спокойно, Кат. — Погали я по бузата. — Улучи само стъклото.

Отново наклони хидроплана и описа тесен кръг, за да улови жертваха си с прожекторите. След това полетя след бягащия зодиак. Присви очи и изръмжа:

— Що се отнася до тебе, жалък задник такъв, спукана ти е работата.

— Ооо, мамка му! — изпищя Катлийн, когато се понесоха надолу към лодката. Падаха почти вертикално и й се струваше, че гравитацията ще изкара зъбите й през ушите. В последния момент, когато чернотата на светкавично приближаващия се към тях океан сякаш щеше да я погълне, Джейми изтегли щурвала и изравни хидроплана.

— Още съвсем малко — прошепна Тренкавел, щом забеляза черната гърбица на остров Орша. — Още съвсем малко.

Хидропланът го настигаше и скоро Раймон можеше едва ли не да протегне ръка назад и да потупа големия му заоблен нос. В мига, в който му се стори, че ще се забие в лодката, машината прелетя покрай него, зави наляво и се понесе на север.

Той си помисли, че преследвачът му се е отказал, и го обзе облекчение, но хидропланът отново описа кръг и се спусна към него.

Този път знаеше какво ще се случи. Тренкавел впери отчаян поглед в острова и се опита да надвика воя на извънбордовия двигател.

— Каосен! Отърви ме от това копеле! Каосен!!!

Хидропланът се приближаваше от лявата му страна и го принуждаваше да завие надясно. Летеше толкова ниско, че вдигаше с витлата си пелена от морски пръски. Раймон продължи да държи курс надясно — надеждата му бе да заобиколи Орша и да намери убежище на яхтата си.

Накрая чу далечния грохот на прибой и когато се обърна, видя скалистия бряг на Ардменах — грамадни мрачни силуети, очертаващи се на още по-черния фон на нощта. Хвана водонепроницаемата кутия с книгата и я притисна към себе си. Хидропланът пак го настигаше и вече наистина щеше да се забие в него.

Тренкавсл инстинктивно дръпна румпела, за да избегне сблъсъка, и със закъснение се сети, че е можел просто да намали мощността и да остави преследвача си да го задмине.

Тъкмо понечи да завърти ръчката и да изключи от скорост, когато носът на зодиака подскочи над една подводна скала и се издигна към мъртвешки сивото предутринно небе.

Ръката, с която стискаше румпела, се огъна, двигателят изрева с пълна мощност и изкара лодката още по-високо върху скалата. Носът й продължи да се издига, витлото изскочи от водата и моторът високо зави на празни обороти. След което зодиакът започна да се преобръща сякаш на забавен кадър.

В този момент Тренкавел чу остър лай на автомат. Успя да се завърти точно преди лодката да завърши преобръщането си и видя бързо приближаващата се „Жералда“. Каосен стоеше на мостика и стреляше по въздушния му преследвач.

Времето върна нормалния си ход. Раймон пропадна под преобърналия се зодиак и притисна водонепроницаемата кутия към гърдите си миг преди тялото му да се удари в подводната скала. Би трябвало да изпита болка, но всъщност усети само мирис на водорасли. После го обгърна мрак.

Няколко куршума се забиха в корпуса и Камерън рязко се спусна надолу.

— Господи! Тоя пък откъде изскочи, по дяволите?!