Ричард Чайлд - Ръката на пророка

Памфили кимна.

— Очаквах такъв въпрос. — Насочи показалец към едрия си колега. — Но съм изненадан и оскърбен, че ми го задаваш тъкмо ти, Карло.

Когато се обърна към другите, в очите му пареха сълзи.

— Аз обичам нашата света майка Църквата, приятели. Обичам я повече от собствения си живот. Наистина ли смятате, че ще ви доведа в дълбините на тези свети катакомби, където преследваните християни е трябвало да погребват своите мъртъвци, за да… за да… — Прокашля се и избърса очите си.

С все още мокро от сълзи лице, кардинал Фланиган бавно се изправи и закуцука към него.

— Армано — дрезгаво произнесе той и хвана ръцете на Памфили. — Заклеваш ли се във всемогъщия Отец, Неговия единороден Син Исус Христос и пресвета Богородица, че тези документи са автентични?

— О, да, Шон. Заклевам се!

Фланиган се усмихна и стисна ръцете му.

— Добре, Армано, добре. Какво предлагаш?

— Значи вече си помолил този свой приятел да ни донесе книгата, така ли? — попита кардинал Росати.

Памфили кимна.

— Ще успее ли?

Памфили сви рамене и се извърна.

Росати се намести на ръба на каменната пейка и опря лакти върху коленете си.

— А ако се провали, Армано? Ако твоят приятел не успее да я вземе?

— Разработил съм няколко стратегии — отвърна Памфили. — Обаче действах с мисълта, че…

— С мисълта, че ще станеш папа. — Росати присви черните си очи.

Памфили срещна погледа на елегантния кардинал.

— Да, Анджело. Изправени сме пред ситуация, за която е нужен човек, готов яростно да брани Светата църква с цената на всичко. Нужен е папа — воин.

Разпери ръце и застана в центъра на криптата.

— Опасността не се ограничава само до този кризисен момент, приятели. Около нашия кръг от светлина дебнат още зверове, чакащи да скочат и да я угасят завинаги: аборти, контрол на раждаемостта, греховни свещенослужители, настояващи за отмяна на обета за целомъдрие, популярни писатели, които се обогатяват, като представят Ватикана като злодейско гнездо, позорните искания на хомосексуалната общност, вечните обвинения срещу нашите свещеници в Америка… И какво ли още не.

Скръсти ръце на широките си гърди.

— Настъпи моментът да изберем папа, който няма да се бои да отвръща на ударите. Аз съм израснал в нюйоркския ирландски квартал, приятели. Знам какво е да се бориш за собственото си оцеляване. Сега е заложено оцеляването на Църквата, даже на самото християнство. Приемете ме за свой папа — воин, който ще ви поведе в битка.

Старците го наблюдаваха — едни кимаха, други гледаха замислено, трети се усмихваха.

Накрая кардинал Росати се изправи.

— Би ли ни оставил, за да разменим няколко думи насаме, Армано?

— Разбира се. — Памфили стана от камъка, взе фенерчето си, излезе от криптата и тръгна по прохода. Избра една семейна гробница от II век и застана пред стенопис, изобразяващ пастир на зелен хълм. Заобиколеният от овце пастир сочеше с гегата си златното слънце на синия небесен фон.

Кардиналът затвори очи, скри лицето си в шепи и започна да се моли.

— Мили Боже, и по-рано праведни мечове са се вдигали в името на Кръста. Нашите врагове са пред портите ни. Време е пак да вдигнем мечовете си. Небесни Отче, дай на тези Божи люде нужната сила да защитят светата ни Църква. В името на Отца, Неговия единороден Син и пресвета Богородица… Амин.

Напуснаха закрилата на скалния нос Кариг Фада и Камерън обърна хидроплана срещу вятъра. Докато пилотът увеличаваше мощността на двата двигателя и морските пръски шибаха предницата на самолета, вълните яростно ги издигаха и спускаха.

Навлязоха по-навътре в Йонския залив и Катлийн видя валмата дим от комина на „Сейнтс Ландинг“, които сивееха в сумрака преди разсъмване.

В този момент беше готова да даде всичко, за да седи пред камината в хотелската си стая. Пое си дъх и се опита да се успокои. В съзнанието й продължаваше да е жив споменът за полета до Йона в онази буря. Въпреки студа в кабината по гърба й се стичаха струйки пот.

Джейми даде пълна мощност и големите радиални двигатели зареваха. По предното стъкло заплющяха пенливи пръски и хидропланът зацепи вълните.

Морето ги издигна високо в същия момент, в който пилотът изтегли щурвала към себе си. Самолетът заподскача по белите гребени и се стрелна нагоре към тъмносивото небе.

Контролният пулт хвърляше зеленикаво сияние, което осветяваше суровото лице на съсредоточения върху уредите Камерън. Дългата му черна коса падаше върху вдигнатата рунтава яка на коженото му яке. Не се беше бръснал и тъмната му брада подчертаваше позанемарения му вид.