Ричард Чайлд - Ръката на пророка

— Имаме проблем, господин Касиди. Нашият човек на Йона съобщава за неприятности. Има и един убит.

Касиди го стисна за ръката.

— А стоката?

— Открадната. Случило се е преди по-малко от половин час. Смятат, че крадецът е избягал с надуваема лодка към Мъл.

— Защо точно към Мъл?

— Морето е прекалено бурно и една малка лодка не може да стигне далече. Това е най-близкият остров, на който може да се скрие човек.

Деджагър също слезе от самолета и се ръкува със събеседника на шефа си.

— Ханвърс?

Касиди ги отблъсна един от друг.

— Да не сте на коктейл, по дяволите?! Къде ми е книгата?

Полковникът се намръщи.

— Книгата ли?

— Откраднали са я! И крадецът се е измъкнал с лодка.

— Ще се погрижа за това, господин Касиди — заяви Деджагър и се обърна към Ханвърс. — Случайно да сте се сетили да вземете техника за нощно виждане?

— Не. — Бившият полицай поглади голото си теме. — Операцията трябваше да е елементарна и…

— Никой не е очаквал в играта да се включи и трети. — Полковникът впери очи в шефа си. — Нали, господин Касиди?

— По дяволите! Нямах представа, че ще се появи конкуренция — изръмжа Касиди и впери очи в него. — Аз не се будалкам с тебе, затова и ти недей да ме будалкаш. Безвъзвратно ли е изгубена книгата ми?

— Даже не си го и помисляйте! — отсече Деджагър.

— Тогава какво ще правим, по дяволите?

— Успокойте се, господин Касиди. — Полковникът посочи гърдите си с палец. — Ще ви върна проклетата книга, обещавам ви. — Обърна се към Ханвърс. — Ще открием дирята на лодката или колата на тоя разбойник… — Погледна си часовника. — Има доста преднина обаче.

— Да, но през късна есен в този ранен час западен Мъл е пуст — отвърна бившият полицай. — Всяка кола по пътя ще изпъква като магаре на сватба.

Мобилният телефон на Ханвърс иззвъня и той се отдалечи на няколко крачки.

— Спомняш ли си за какъв хонорар говорихме по-рано, полковник? — попита Касиди. — Смятай, че съм го удвоил.

— За такава тлъста пачка ще гоня онзи нещастник до дупка.

— А доктор Филипс?

— Ще гепя и кравата.

Ханвърс се върна при тях с още по-мрачно изражение.

— Беше нашият човек в Оубън. — Отново поглади плешивото си теме. — Силна буря връхлита Външните Хебриди. След пет часа ще стигне до Йона и Мъл.

Памфили запали поредната цигара и си погледна часовника на светлината на пламъчето. Когато клечката угасна, кардиналът видя между високите кипариси от двете страни на Виа Апия да се приближават автомобилни фарове.

До него спряха две коли. Както бяха инструктирани, кардиналите пристигнаха с автомобили под наем вместо с ватикански лимузини. И също като него носеха обикновени дрехи.

Възрастните мъже бавно слязоха от двете „Алфа Ромео“. Памфили преброи шестима. Бяха дошли всички.

Първо погледна мършавия, но елегантен Анджело Росати. Строен, с идеално фризирана сива коса и целогодишен слънчев тен, той приличаше повече на моден дизайнер, отколкото на духовник. Майка му, графиня Тереза Аполония Меркати, и баща му, вече покойният автомобилен магнат граф Бартоломео Клаудио Росата, бяха отгледали Анджело за богатство и власт. Като имаше предвид вродения консерватизъм на аристократите, Памфили смяташе, че Росати ще му е достоен съюзник.

Непосредствено след смъртта на папата бяха назначили Росати за кардинал-камерлинг — най-важния пост във Ватикана по време на междуцарствие. Памфили впери очи в изискания кардинал. Трябваше да го привлече на своя страна. Непременно.

Кардинал Росати се приближи и постави цигара в цигарето си от слонова кост.

— Армано, не смяташ ли, че този криминален драматизъм е малко прекален? — попита той на съвършения книжовен италиански, типичен за старите аристократични родове.

— Анджело, скъпи приятелю, скоро ще разбереш причината за тези необичайни предпазни мерки.

Дебелият стар кардинал Карло Барберини измъкна от устните си лулата си от морска пяна и издиша облак синкав дим.

— За бога, какво става, Армано? Да ни домъкнеш чак в катакомбите на Сан Калисто? В този късен час? Облечени като някакви отрепки?

Трима от останалите замърмориха в знак на съгласие.

— Извинявам се на всички ви — отвърна Памфили. — И много ви благодаря, че дойдохте. Скоро ще видите за какво става дума.

Отключи желязната решетка на стълбището, водещо надолу към катакомбите — огромен лабиринт от подземни проходи, крипти и семейни мавзолеи. Беше член на ръководството на Папската комисия за сакрална археология и катакомбите бяха изцяло на негово разположение.