Ричард Чайлд - Ръката на пророка

Изведнъж пред очите й се появи образът на Дейвид и я откъсна от мислите й. Лицето на мъжа й се взираше в нея през тъмното стъкло на хидроплана и озадаченото му изражение сякаш я питаше: „Какви ги вършиш, по дяволите?“

Катлийн нямаше представа.

Откакто се помнеше, винаги залагаше на сигурността — и Дейвид олицетворяваше тази сигурност.

Тя се обърна към пилота и за миг задържа погледа си върху него. Виж, в Джейми нямаше нищо сигурно.

Животът й се градеше около сигурността и спокойствието на Дейвид. А вълнение и романтика търсеше на страниците на книгите си. Рицарят на нейните мечти винаги беше готов да препусне на фантастичния си жребец и да я избави от самотната й кула.

Уморена вечно да върви по сигурния път, тя отново погледна Камерън и внезапно го позна — храбрият рицар от момичешките й мечти седеше точно до нея.

Археоложката се обърна надясно и видя през прозореца тъмнеещите в сумрака скали на Мъл. Дъхът й секна.

— Не летим ли прекалено ниско?

Джейми кимна.

— И прекалено близо до онази скала?

Той отново кимна и на светлината на контролното табло Катлийн забеляза дяволитата му усмивка.

— Знаеш ли, няма нужда да се държиш безразсъдно за моя сметка — изсумтя тя.

— Няма такова нещо, Кат — захили се Камерън. — Искам да заобиколя нос Руба Нан Киърк точно над вълните. Просто се крия зад скалите и островчетата, за да не подплаша нашия приятел.

И без да изпуска щурвала, той се наведе напред и се вторачи през предното стъкло.

— Отваряй си очите на четири. Може да забележиш във водата по-гладка ивица, която да се окаже следата от лодката му.

Катлийн се поизправи на седалката и впери поглед през прозореца. На трийсетина метра под тях мощните прожектори на хидроплана осветяваха бруленото от вихрите море, което приличаше на черно течно стъкло.

Джейми натисна един педал, зави надясно, за да заобиколи нос Рос ъв Мъл, и каза:

— Надясно е Лох Скридийн. Когато го видях да отплава със зодиака, онова копеле се насочи на север — североизток. Надявам се да не се върне към тоя залив.

— В Лох на Кийл ли ще влезе?

— Така предполагам.

— Ами ако грешиш?

Камерън се обърна и я погледна намръщено.

— Трябва да изберем едно от двете, Кат. Ако сбъркаме с Лох на Кийл, няма да имаме време да се върнем обратно. И без това ще имаме нужда от много късмет, за да пипнем оня нещастник. Разбираш го, нали?

— Да — отвърна тя. Трябваше да се вкопчи в таблото, за да се задържи в силно наклонилия се надясно хидроплан. — Обаче това едва ли е най-подходящото време за летене.

— Както и за плаване с надуваема лодка — отсече Джейми.

В мрака пред тях се извиси грамадна сянка, като гърбица на огромен звяр — полуостров Ардменах. Докато прелитаха покрай брега му, наричан Пустошта, прожекторите осветяваха подаващите се от водата скали — приличаха на дремещи морски чудовища.

По-навътре в залива се очерта Инч Кенет — остров, носещ името на един от учениците на свети Колумба. След малко Камерън натисна щурвала и прекара хидроплана между високите стени на острова и скалите на Ардменах. Издигнаха се ниско над островчето Самалан, после светкавично отново се спуснаха надолу и на Катлийн й се стори, че стомахът й ще се залепи за тавана на кабината.

За да се справи с гаденето, тя взе картата и видя, че се намират във вътрешността на залива Лох на Кийл, издълбан от ледник в масива на Мъл преди безброй години. Вдигна поглед и нещо привлече вниманието й, така че се наведе напред и се вторачи през стъклото.

На около двеста метра от северния бряг на Ардменах лъчите на прожекторите осветяваха ивица вода, която изглеждаше по-гладка и лъскава от морската повърхност наоколо — като диря от кола през снежни преспи.

— На север — североизток! — каза тя и сама се изненада от силата на гласа си. — Виждаш ли следата? Ей там!

— Виждам я! — ухили се Джейми и я плесна по коляното. — Браво, имаш орлов поглед.

Изтегли един лост и хидропланът подскочи — както й се стори — няколкостотин метра нагоре. Стомахът й пропадна като камък.

Камерън забеляза пребледнялото й лице и я успокои:

— Няма нищо, временно издигане при спускане на задкрилките.

Искаше й се да му отговори, че още нещо ще се надигне — и ще се разплиска наоколо, — но Джейми наклони самолета надясно и го насочи успоредно на водната диря.

После спусна задкрилките още малко, натисна щурвала и те се понесоха още по-ниско над водата. Джейми натискаше все едно караше велоергометър и когато задницата на хидроплана заподскача наляво-надясно, Катлийн отново трябваше да се вкопчи в таблото.