Ричард Чайлд - Ръката на пророка

Не гореше от нетърпение да стигне там и да я затрупат с въпроси, които щяха да я принудят да лъже. Притесняваше се и от срещата с Дейвид — струваше й се, че той някак си ще усети истината за чувствата й към Джейми… И може би щеше да се досети какво се е случило между тях в разрушения замък край Лох Ба. В този момент Джейми й липсваше толкова много, че сърцето й щеше да се пръсне.

Погледна намръщено към слънцето, което надничаше през разкъсващата се облачна покривка. Точно сега би се радвала на една хубава шотландска буря. Щеше да подхожда на настроението й.

Армано Памфили се погледна в огледалото и въздъхна. Вниманието му привлече украсеното със смарагди сребърно разпятие с тежка златна верижка, което висеше на шията му. Португалският кръст от XVIII век му беше подарък от епископията на Сао Пауло по случай избора му за папа.

Вдигна очи към умореното лице, което го гледаше отсреща. Беше толкова тъжно и изпито, че едва можеше да се познае.

Бяха се сбъднали всичките му мечти — и неговите, и на майка му. Сега беше папа Инокентий XIV, Христов наместник, върховен понтифик на Светата римска църква. И все пак приличаше на човек, до чиято екзекуция остават броени минути.

Само преди един ден стоеше пред олтара на „Нотр Дам“ в качеството си на новоизбран папа, развълнуван и уверен в праведността на своята кауза. Отслужи месата за богомолците, изпълнили до пръсване огромната парижка катедрала. Призова ги да бранят Църквата от заразата на модернизма. Обяви нова Свещена война.

Представи възгледите си пред Световната екологична конференция и недвусмислено отхвърли реформите на Втория ватикански икуменически събор на папа Йоан XXIII. Нападна екологичните платформи на конференцията за свръхнаселеността и прегърна принципите на Humanae Vitae, енцикликата на папа Павел VI, забраняваща изкуствения контрол на раждаемостта.

Беше хвърлил ръкавицата. Още след първото му излизане на световната сцена всички знаеха — модернистите, либералите, интелектуалният елит и всички други мекотели, — че се е появил папа воин.

Но въпреки че този ентусиазъм го бе изпълвал съвсем доскоро, той вече дори не си го спомняше.

Ватиканските агенти в Шотландия го бяха информирали за клането в замъка Бейра. За смъртта на най-скъпия му приятел, Дани. И сега папата с ужасяваща яснота съзнаваше, че е също толкова далече от онази дяволска книга, колкото и в първия момент, когато научи за нейното откриване.

Отиде до прозореца и погледна към забуления в мъгла площад. Криеше се зад ленената завеса, за да не го забележи някой от чистачите, които подготвяха Ватикана за туристите.

Отлично разбираше, че всичко, което се е случило през изтеклите векове, може да бъде отнесено от ледените ветрове на една изчезнала вяра.

Погледна надясно и видя фасадата на катедралата, построена през XVII век от Мадерно. Най-отгоре се издигаха статуите на Христос, Йоан Кръстител и всички апостоли без Петър.

На тази земя, помисли си папата, двете хилядолетия история на Църквата олицетворяваха възхода на човечеството, надхвърляха самото време и черпеха светлина от най-доброто в човешкия дух, за да огреят света. Точно тук, където били градините на христомразеца Нерон. Недалеч оттук римските войници разпнали свети Петър с главата надолу. Костите му до ден-днешен почиваха под олтара на катедралата. Тук през 324 година император Константин построил първата базилика. И пак тук на Бъдни вечер през 800 година папа Лъв III коронясал Карл Велики за император на Свещената римска империя.

В съзнанието му изплува думата romanità и понтификът тъжно се усмихна. На италиански тя означаваше хилядолетна историческа перспектива, възглед, въплътен в самия Ватикан и възприемащ човек в контекста на всичко, което е бил и може да бъде. Възглед, който завинаги щеше да бъде погубен, ако не се направеше нещо, при това бързо, за онази дяволска книга.

— Свети отче? — Памфили се обърна. На прага стоеше млад червендалест свещеник. — Имате посетител, ваше светейшество. Твърди, че е дошъл на частна аудиенция по ваша покана. Но отказва да даде каквато и да е друга информация.

— Прощавайте, Патрик. Какво казахте? Бях се…

— Извинявам се, че нахълтвам така, ваше светейшество, но този господин твърди, че сте го поканили на аудиенция. Папската му покана наистина носи вашия печат и днешна дата, но той отказва да…

— А, да, Патрик, всичко е наред. Доведете го и се погрижете да не ни смущават.