Ричард Чайлд - Ръката на пророка

Катлийн вдигна яката на вълнената си жилетка, за да се предпази от пронизващия северноатлантически вятър. Слънцето изглеждаше замръзнало в мъртвешки сивото небе. Бледата светлина убиваше багрите на острова и го превръщаше в черно-бял пейзаж. Тя потрепери и още по-плътно се уви в жилетката. В такъв следобед оставаше жив само вятърът.

Поредният леден повей я накара да се обърне към съпруга си. Колкото и да беше мразовито, времето й се струваше направо меко в сравнение със спусналия се между двамата студ.

Тя се обгърна с ръце, за да се постопли, и последва Дейвид на кея. Погледна си часовника, после се вторачи в отсрещния бряг на залива с надеждата да зърне ферибота. Трябваше вече да пристига.

Искаше й се да каже нещо, но не знаеше какво. Като че ли от години чакаха така. Просто чакаха… В очакване бракът им някак си да стане по-щастлив. Днес обаче… През последните няколко часа животът им се беше разпаднал и късовете му лежаха пръснати сред онова, което някога бяха изпитвали един към друг.

Около тях като тъмни призраци витаеха подозрения.

Някои бяха стари… Изневярата на Дейвид…

Други бяха нови… Джейми…

Тя напрегна очи на слабата светлина и видя ферибота да потегля от Финъфорт и да се отправя на краткото си пътешествие през залива. Докато корабът пореше бурното море с обливания си в пяна нос, денят изведнъж я връхлетя като неочаквана вълна.

Пристигна на Йона предобед и оттогава се чувстваше като сомнамбул. За нейно облекчение се оказа, че Том оздравява и Ема не се отделя от леглото му. За нейно огорчение, роящите се наоколо репортери разпитваха за убития докторант и изчезналите Мари Лорне и Иън Макгрегър. И за нейна изненада, полицията повярва на лъжата й за принудителното кацане на хидроплана заради излязъл извън строя двигател и прекъсната радиовръзка. Дори колегите й като че ли бяха приели тази версия.

Когато се срещнаха с Дейвид на стъпалата на хотела, се прегърнаха и си казаха нужните думи. Ала й беше трудно да го погледне в очите.

Двамата се оттеглиха в нейната стая и тя му разказа за нощното преследване с хидроплана, за прехода на Мъл и замъка на Касиди на остров Скай, но не му призна всичко. Остави го да вярва в същото, в каквото вярваха и всички други — че крадецът се е измъкнал с книгата на монаха. Когато мъжът й я попита за пилота на хидроплана, Катлийн можеше само да забие поглед в пода. Когато накрая вдигна глава, в неговите кафяви очи вече тъмнееше подозрение.

Всичките му евентуални съмнения, че между нея и Джейми се е случило нещо, се превърнаха в увереност, когато Дейвид влезе в банята. Тя тъкмо беше взела гореща вана. И досега Катлийн не знаеше защо мисълта, че е гола пред съпруга си, я е накарала да грабне един от пешкирите и да се увие в него.

Никога нямаше да забрави изражението му. Той просто стоеше на прага и примигваше озадачено, после лицето му постепенно помръкна. Дейвид стисна зъби, заотстъпва назад и затръшна вратата.

И сега стоеше в отсрещния край на кея с гръб към нея. Искаше й се фериботът да пристигне по-бързо и да го откара. И това желание й разбиваше сърцето, стягаше гърлото й.

В този момент над пристана прелетяха два рибояда и кацнаха в морето край нос Кариг Фада — Дългата скала. Потопиха кремавожълтите си глави под водата и доволно разрошиха пера. Едната птица побутна другата с човка и Катлийн усети, че по бузата й се търкулва сълза, която вледени кожата й.

Тръгна към Дейвид, после спря и се обърна назад към двете морски птици. Бяха отлетели…

Тренкавел отпи глътка цейлонски чай с мед, за да промие последната хапка от пълнозърнестата си кифличка, и отново насочи вниманието си към двойката на кея, няма и на шейсетина метра от него. През последните десет минути ги наблюдаваше от масата си до прозореца в почти празния „Китиуейк Ин“.

Макар и отдалече. Раймон усещаше студенината помежду им. Професор Филипс за пореден път понечи да се приближи до мъжа, после се върна обратно.

С периферното си зрение забеляза, че сервитьорката го зяпа. Французинът се поизправи и надигна чашата си с чай. Въпреки че носеше дрехите на пилота, може би все пак се отличаваше. Той разтвори якето си и предпазливо опипа гръдния си кош. В тоалетната се беше опитал да почисти раната, но…

Отпусна ръка. По дяволите! Още кървеше.

Хрумна му, че тялото му се е превърнало в пясъчен часовник. Ако скоро не докопаше онази книга, физически щеше да отпадне от играта.