Раймон се приближи до нея, като държеше съпруга й на мушка.
— Угасете двигателя и фаровете — нареди той. — И слезте от колата.
Археоложката се подчини и когато слезе, срещна погледа на Дейвид.
— Добре ли си? — попита го. — Той направи ли ти нещо?
Мъжът й поклати глава и сведе очи.
— Нищо ми няма.
Тренкавел дойде при нея и седна на каменния паметник, посветен на семейство лечители от XVI век.
— Имаме време — каза той. — Хайде да си поговорим.
Катлийн се обърна към него и го погледна.
— За какво?
Още й се виеше свят от разказа на французина. Бяха я възпитали като католичка. Беше завършила и католическо начално училище, за бога! А този човек очакваше от нея да повярва, че онзи главорез Касиди е действал по нареждане на Ватикана?!
Тя опря ръце на кръста си и се наведе напред.
— Интересна история. Имате ли доказателства?
— Не — призна Тренкавел. — Обаче Иън Макгрегър пращаше информация в Рим. Нещо като ватикански шпионин.
— Откъде знаете?
— Самият той ми каза.
— Значи сте убили и него, така ли? — промълви Катлийн.
Той кимна.
— Копеле гадно!
— Да, обаче… Не сте имали удоволствието да познавате баща ми. Виж, той беше копеле от световна класа. Да се върнем на въпроса, докторе. Рим няма да се откаже само защото Касиди е мъртъв. Повярвайте ми, те ще удвоят усилията си да се доберат до книгата. Самият аз имам планове за Ватикана. Съвсем скоро ще разберат, че предсказанията на монаха са у мен. Естествено, ако сега всичко мине добре.
Раймон завъртя револвера към нея само за да подчертае думите си.
— Предупреждавам ви, докторе, те непременно ще ви потърсят. Църквата не обича излишните свидетели.
Катлийн имаше чувството, че кошмарът никога няма да свърши.
— Толкова ли ги е страх от това пророчество, че наистина да се опитат да ме убият?
— Да — потвърди французинът. — Да, страх ги е. Вие сте опасна като потенциален източник на информация. И като се има предвид, че сте професор по археология в Харвард и откривателка на книгата, няма да са в състояние да ви компрометират. Затова може да решат, че е по-целесъобразно да предприемат по-твърди мерки, за да осигурят вашето мълчание.
— Не мога да повярвам. Направо не мога.
До този момент Дейвид беше мълчал, но сега най-после се обади от сгъстяващия се мрак.
— За какво говорите? Какво пророчество?
Катлийн и Тренкавел се спогледаха, после французинът кимна към Дейвид и се ухили.
— Разкажете му.
Тя дълбоко си пое дъх и се прокашля.
— В книгата е предсказано, че през две хиляди петдесет и шеста година в една пещера в Южна Франция ще открият останките на Исус Христос — тихо започна археоложката. — След разпъването му Мария Магдалина пренесла там тялото му и…
— Чакай малко! — извика Дейвид. — Исус е разпнат в Ерусалим. В Палестина, за бога! Как така във Франция?… Ти майтапиш ли се с мен?
— Професоре, бихте ли обяснили на този Тома Неверни, че не е чак толкова невероятно?
Катлийн кимна и продължи:
— Виж, Дейвид, по времето на Христос Южна Франция била римска провинция, наричали я Нарбонска Галия. Изключително цивилизован район, но затънтен. Ако не ти се ходи накрай света, но все пак искаш да си далече от зоркото око на Рим, Нарбонска Галия била идеалното място. Пък и в тази област отдавна имало еврейски общности, сред които Мария Магдалина и другите следовници на Исус можели да потърсят убежище, носейки със себе си неговото мумифицирано тяло.
— Абсурд! — Мъжът й отхвърли тази идея, сякаш гонеше досадна муха. — Във Франция ли? Това е нелепо!
— Дяволите да те вземат, просто я доизслушай! — изсумтя Тренкавел.
Дейвид се обърна към него със зачервено лице и пламнали от гняв очи.
— Какво?! Я върви на майната си!
Дори самият вятър стихна, за да си поеме дъх. Катлийн чу само двойното изщракване от зареждането на револвера.
— Раймон — спря тя французина. — Не му обръщайте внимание!
После погледна съпруга си.
— Просто ме изслушай, Дейвид! Моля те.
След като продължи свирепо да се взира в мъжа й, Тренкавел свали ударника на револвера и отново се облегна на джипа.
— Продължавайте, професоре. Целите сме слух. — Усмивката му изчезна и той насочи оръжието си към Дейвид. — Нали?
Другият мъж се извърна и впери очи в смрачаващия се залив.
— Давай, Катлийн. Слушам те.
Тя погледна целещия се в съпруга й французин и изведнъж всичко си застана на мястото. Победата на Христос над смъртта представляваше самата основа на католическата доктрина. Без чудотворното му телесно възкресение — най-убедителното доказателство за Неговата божественост — християнското преживяване щеше да бъде обезсилено. Без Възкресението Исус нямаше да се завърне в Деня на Страшния съд. Дори св. Павел казваше: „Ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра!“ 25 25 Коринтяни I, 15:17. — Б.пр.
Читать дальше