Ричард Чайлд - Ръката на пророка

— Ето го — прекъсна го Катлийн. — Това е преводът за две хиляди петдесет и шеста година и…

— Добре, по дяволите! — Тренкавел размаха оръжието. — Просто го прочетете!

Тя кимна, прокашля се и почна:

— „Тялото на Исус Назорей изнесоха от гробницата Йосиф Ариматейски и Мария Магдалина и го пренесоха по море там где рона в дома си се влива положиха тялото му в пещера дълбоко в планина що името Тяло Божие носи хиляда двеста и петдесет лета след таз нощ във франкското кралство септимания ще узнае светът, че Исус не се е изправил от гроба, а е умрял е като всички люде…“ През девети век наричали Септимания днешния Лангедок — поясни Катлийн. — По онова време…

— Чакайте, професоре — обади се Раймон. — Монахът нарича планината, в която е погребан Христос, Тяло Божие, нали?

— Точно така — потвърди археоложката.

— Тяло Божие на латински с Corpus Dei — продължи французинът. — Аз съм от Лангедок и на местния диалект Corpus Dei се произнася като Corps Dien. Край моя дом, на другия бряг на река Сал, се издига планината Карду. Corps Dien… Карду… Corpus Dei… — Той се засмя. — Звучи сходно, нали? Когато се прибера, може да взема лопата и да проверя.

Тренкавел придоби замислен вид, започна нервно да се разхожда и да поглажда с пръсти цевта на револвера.

— Знаете ли — каза след малко, — сред моя народ имало… избраници, които знаели тази велика тайна… Един от най-святите им документи била карта на „нашето мистично съкровище“, както го наричали. — Раймон сви рамене. — Картата била изгубена след падането на Монсегюр, разбира се.

Катлийн присви очи.

— Дедите ви са били катари, така ли?

Все още поглаждайки цевта на револвера, Тренкавел кимна.

— Натъквала съм се на легенди за катарското съкровище, заровено някъде в лангедокските планини — каза тя. — Историците смятат, че става дума за злато и скъпоценности.

Французинът се усмихна, без да откъсва поглед от револвера.

— Е, съществуването и местонахождението на Христовия гроб в известен смисъл са имали парична стойност. През вековете Съкровището или Голямата тайна, както го наричали във Ватикана, давало на някои хора възможност да изнудват църковните власти за пари. Накрая в Рим им писнало и пратили кръстоносен поход срещу моя народ… Катарите били християни, обърнете внимание.

— Чакайте малко! — възкликна Катлийн. — Искате да кажете, че Католическата църква е организирала кръстоносния поход срещу катарските еретици, за да унищожи тази… тази Голяма тайна, така ли?

— Разбира се — потвърди той. — Запазването на тайната векове наред е обсебвало вниманието на Ватикана. — Раймон се подсмихна. — Всъщност откакто Йосиф Ариматейски и Мария Магдалина откраднали тялото.

Джейми поклати глава.

— Не знам… Всичко това звучи… — Той погледна Катлийн. — Попадала ли си на такова нещо в проучванията си?

Археоложката кимна.

— Разкази, фрагменти от разкази, местни легенди… Ето какво пише Жан дьо Жоанвил, приятел на френския крал Луи Девети. Кралят му разказал, че неколцина катарски свети мъже искали да спасят Лангедок от грабежите на северните рицари и поканили предводителя на папската войска Симон дьо Монфор да дойде и да види тялото на Христос. Монфор явно се уплашил и отказал. Кръстоносният поход на Църквата срещу катарите продължил, а малко по-късно Ватиканът създал Светата инквизиция.

— И вие смятате, че Църквата е създала ужасяващата машина на Инквизицията просто за да разкрива еретици?! — Очите на Тренкавел блестяха безумно и той избухна в смях. — Те са измъчвали онези нещастници, за да открият гробницата на Христос! — Смехът му звучеше накъсано и истерично. Накрая французинът се поуспокои. — Довършете предсказанието, професоре. Покажете ни как са ни мамили.

Катлийн отново кимна и вдигна листа към светлината.

— „Ала умря тялото му и душата му на небето се възнесе през морето потърси брата си Исуса неговият изгубен брат Йосия и в смъртта до него полегна и с Йосия погребани са писмата що написаха Петър Яков и Йоан за туй, че Исуса следваха те да чуят словото на Учителя и оттогава мечтаеха да го видят след кръста на Голгота, понеже е рекъл той, че син е Авраамов а всички що се молят на Отеца наш са Синове Божии ала Павел Тарски измислил, че видение му се явило на един път и оттогава се стремял той към собствена слава, понеже изопачил истината за словата на Учителя за Сина Божи като Творение Божие що трябвало да бъде пожертвано, но тоя Павел Тарски желаел да откъсне Господ от евреите, та само за неевреите той да остане…“