Ричард Чайлд - Ръката на пророка

— Вече получи каквото искаше, Раймон — каза Джейми. — Пусни Кат и мъжа й.

Французинът се замисли за миг — устните му потръпваха, клепачите му бързо примигваха.

— Още не, mon ami. — Избърса очите си с ръкав и се обърна към Дейвид. — Преди да си тръгна, искам да разкажа на този вярващ човек за верността на жена му.

— Млъкни, Раймон! — Камерън пристъпи към него.

Дейвид разбра какво ще се случи и увеси глава.

— Хайде, Джейми — засмя се Тренкавел. — Не разваляй всичко. Той трябва да научи за вашето любовно гнезденце край Лох Ба.

— Раймон! — намръщи се пилотът. — Погледни ме!

Тренкавел се обърна към него. Все още примигваше и разтриваше слепоочието си. Беше толкова студено, че дъхът на Катлийн излизаше като пара, ала тя забеляза, че лицето на французина лъщи от пот.

— Стига, приятелю — тихо каза Камерън. — Остави тези хора на мира и си върви по пътя с проклетата книга. Вече имаш оръжие, с което да нанесеш удар на Църквата. Използвай го, щом е нужно. Просто остави тези хора на мира.

Тренкавел продължаваше да примигва често-често. Протегнатата му напред дясна ръка трепереше.

— Но. Джейми, щом предсказанието на монаха не успя да убеди този вярващ, как… как ще… Елен беше толкова красива… — Гласът му започна да му изневерява. — Нали, Джейми?

На последните слънчеви лъчи, които се процеждаха от запад и обещаваха по-хубаво утро, Катлийн видя очите на Тренкавел. В тях пламтеше лудостта на цял един живот.

— Да — промълви Камерън. — Твоята Елен е била много красива и страшно те е обичала. За бога, Раймон, върви си в мир.

— Без нея съществуванието ми носи само страдания. — Французинът притисна книгата към гърдите си. — Повече от всеки друг на света… Трябваше да я чуеш как пее „Tant m’abelis“ 27 27 Балада от каталунския трубадур от XII-XIII в. Беренжер дьо Палу. — Б.пр. — като ангел, който пее на Бог. Ако можеше да… Ти си ми приятел, Джейми. Не искам да страдаш като мен. Никой не бива да страда така.

Лицето му се сгърчи от мъката на завинаги обречените. После устните му постепенно се разтеглиха в безумна озъбена усмивка. Приличаше на задъхан вълк, помисли си Катлийн.

— Е. mon ami, живей си живота и обичай любимата си — каза той и насочи револвера към лицето на Дейвид. — Аз много отдавна изгубих и двете.

— Не, Раймон! — извика Камерън, запрати бастуна си по него и се хвърли напред.

В същия момент джипът на лекаря се понесе към Тренкавел с надут клаксон.

Отекнаха изстрели.

Докато разбере какво се е случило, Катлийн видя французина да държи книгата пред себе си, седнал с гръб, опрян на гумата на колата на Дейвид. Ококорен, със зяпнала уста, той приличаше на дете, уличено в лъжа.

Тренкавел се закашля и кодексът падна на земята до него. В скута му се стичаше кръв от огнестрелната рана в гърдите му. Той погледна Джейми и промълви:

— Защо, mon ami? Смъртта му щеше да е моят подарък за теб… сватбен подарък. — На озадаченото му лице се изписа тъга и той протегна ръка, сякаш искаше да се ръкува. Ръката му увисна във въздуха в очакване на реакцията на Камерън и накрая падна върху книгата. Черните му очи се изцъклиха и след секунди се замъглиха. От устните му се изтръгна въздишка и Тренкавел се свлече настрани.

Джейми продължаваше да стои между Дейвид и тялото на Раймон.

Катлийн пристъпи към него.

— Съжалявам, че трябваше да… О, Господи! Не! Джейми!

Той се смъкна на колене и бащиният му револвер се изплъзна от пръстите му. Пилотът политна в ръцете й и Катлийн видя на бялото му поло червено петно, което бързо се разширяваше.

Лекарят дотича при него, но Джейми махна с ръка, за да го отпрати. Отпуснал глава в скута й, той вдигна поглед към нея.

— Мъжът ти добре ли е?

Археоложката се обърна към Дейвид. Беше се подпрял на каменния кръст, пребледнял и потресен, но иначе невредим.

Тя отново се обърна към Джейми и избърса сълзите от очите си.

— Ти… ти му спаси живота.

На лицето му засия топла, почти блажена усмивка, сякаш в този момент познаваше абсолютното щастие.

Сърцето на Катлийн като че ли щеше да се разсипе на прах и тя се разплака.

Лекарят пак се приближи, но Камерън отново го спря с ръка.

— Не — изхриптя той и срещна погледа на приятеля си. — Трябва да говоря с Кат. Моля те, докторе.

Изисканият старец кимна.

— Добре, момко, разбира се.

А после се обади по джиесема си. Когато затвори, на лицето му се изписа неразгадаемо изражение.

— Медицинският хеликоптер вече идва, момко.

Джейми кимна и усмихнато погледна Катлийн. Сините му очи се вляха в нейните и той отметна кичур коса зад ухото й.