Ричард Чайлд - Ръката на пророка

Известно време се чуваха само вълните, които се разбиваха в скалистия бряг на Лох Скридийн.

Накрая Катлийн наруши тишината.

— Според този откъс Исусовият брат Йосия по-късно дошъл в Южна Галия, починал и бил погребан до брат си. Явно с него погребали писма от трима апостоли, обвиняващи Павел, че е измислил мита за Исусовата божественост, преследвайки собствените си политически цели. По същество това предсказание намеква, че Павел си е присвоил християнската история и е дискриминирал евреите християни.

— „Намеква“ ли? — Тренкавел я стрелна с гневно святкащи очи. — Тук черно на бяло пише, че ще бъде открито не само тялото на Исус, но и събраните от брат му Йосия писма от апостолите, доказващи, че Римската църква е творение на мегаломана Павел.

— Катлийн — тихо каза Дейвид. — Знам, ти ми каза, че предсказанията в книгата са се потвърдили за близо хиляда и двеста години… — Той стоеше с гръб към тях и докато говореше, не откъсваше очи от смрачаващия се залив. — И че според всички изследвания тя наистина с написана тогава… — Обърна се и я погледна. Последните слънчеви лъчи се отразяваха в сълзите му. — Само че това изобщо не ме интересува! Не ми пука какво пише в книгата! Няма… Няма да повярвам в нещо, което, в сърцето си знам, не е вярно!

Макар мъжът й да не го демонстрираше, тя знаеше, че винаги е бил набожен християнин. Почти всяка неделя ходеше сам в малката методистка черква край дома им. Ала до този момент не беше осъзнавала реално искреността на неговата вяра. И това я накара да го почувства по-близък, отколкото през последните години.

Тя тържествуващо погледна Тренкавел.

— Виждате ли, хората ще вярват в онова, в което имат нужда, в което искат да вярват. Това е вяра, Раймон. И старият Броихан го е разбирал. Още не съм свършила с предсказанието. Чуйте и края:

— „Щото Исус като другите беше, чрез които Бог ви говори и още по-близо до вас ще бъде Творецът, понеже ярко ще пламти на вярата огънят и Господ Бог наш вечно във вас ще сияе…“

Тренкавел дълго се взира в нея, след това се обърна към съпруга й.

— Току-що чу какво ще открият след петдесет и една години. Това не поражда ли поне мъничко съмнение във вярата ти?

Дейвид поклати глава.

— Но как може да устои християнството… как може да просъществува Ватиканът, когато бъдат разрушени самите им основи? — продължи французинът. — Възкресението ни обещава живот след смъртта. Без фокуса на Павел с възкръсналия Христос целият цирк направо си събира шапитото и си тръгва. — Той се ухили. — Тогава ватиканските шарлатани ще изгубят благоговеещите пред тях тълпи. И те го знаят! — Раймон насочи треперещия си показалец към Катлийн. — Според вас защо са пратили Макгрегър да ви шпионира? Защо са прибягнали до услугите на Касиди?

Археоложката сви рамене.

— Защото са…

— Защото не вярват в собствените си убеждения или поне в убежденията на паството си… — Тренкавел се задъхваше. — Вързали са се на измислицата на Павел… защото самите те са имали нужда от реликвите, професоре! Самите те са имали нужда от фокусите! Защото… — Той рязко се обърна към Дейвид. — Защото ти имаш нужда от измамата на Павел, също като шарлатаните във Ватикана! Нали?! Нали?!

— Ти не разбираш бе, човек — меко отвърна Дейвид. — Вярата е просто решение, смело решение, да приемеш своите убеждения с цялото си сърце. Аз много отдавна реших да приема убежденията си. И тези убеждения винаги са с мен. — Той предизвикателно вирна брадичка. — Те никога не са ме подвеждали. Никога!

Цялото тяло на французина трепереше. Лицето му се сгърчи от ярост и той насочи револвера към американеца.

— Проклет да си! — изкрещя Тренкавел. — Ще започнеш да се съмняваш! Непременно!

— Успокой се, приятелю — намеси се Джейми. — Хайде, Раймон, отпусни се.

Тренкавел не преставаше да размахва оръжието си пред Дейвид.

— Раймон, вярата на този човек няма нищо общо с онова, което се е случило със сестра ти — продължи пилотът. — На този свят съществува добро и зло. Дали Христос е умрял като обикновен човек, или е възкръснал… Това не променя добротата, невинността на Елен, любовта й към теб.

Успокоителният му глас очевидно оказа въздействие върху французина.

— Елен беше толкова мила — почти прошепна той. — Тя беше много по-истинско чудо от смехотворните фокуси на проклетата Църква. Според тяхното писание Христос е възкресил самия себе си, докато Елен възкреси мен!

На последните, бързо гаснещи слънчеви лъчи Катлийн видя сълзи, стичащи се по бузите на Тренкавел. Той бавно отпусна револвера, наведе се и вдигна древния кодекс.