Ричард Чайлд - Ръката на пророка

— Извинете, santissimo padre, точно колко „изключителен“ да й обясня, че е интересът й?

Армано Памфили се надигна, обърна се към мафиота и впери очи в него. Чуваше се единствено градският шум, малко приглушен от затворения прозорец.

— Разбирам, santissimo padre — каза сицилианецът.

Докато хеликоптерът прелиташе над остров Бак Мор, Раймон Тренкавел вдигна ударника на късоцевния револвер „Смит & Уесън“ на пилота, после го свали. След това пак го вдигна и насочи вниманието си към картата. Намираха се на около единайсет километра на север-северозапад от Йона. Погледът му се плъзна обратно към револвера. Красивото оръжие имаше орнаментирана с резба дръжка от лирово дърво на кремави и розови ивици и хромирани метални части.

Погледна през предното стъкло към кипящия сив океан под вертолета и си представи лицето й. В гърлото му заседна буца. В крайна сметка може би и Елен беше създадена с едно-единствено предопределение — да бъде убита. На устните му плъзна мрачна усмивка. Нали тъкмо нейната смърт го превърна в нещо също толкова безжизнено, колкото буца глина. И баща му нямаше друг избор, освен да извае от глината същество с една цел — мъст.

Французинът се обърна и забеляза, че пилотът опипва подутото си насинено лице. Счупеният му нос беше дело на професор Филипс. Раймон се усмихна. Голямата любов на Джейми наистина се оказваше изумителна жена.

След като прати Касиди в ада, събаряйки хъмвито му в пропастта, Тренкавел откри пилотите на двата хеликоптера да се крият в кухнята при готвача и камериерката. Изобщо нямаше да се сети, че са пилоти, ако изпадналата в истерия камериерка не се бе изпуснала.

Само няколко секунди по-късно тримата лежаха в локви кръв на каменния под. Ужасеният млад шотландец се съгласи да го закара, където пожелае. И му даде револвера, който държеше в момента.

Сега летяха с вертолета „Месершмит-Болков-Блом 105“ на Касиди с около двеста и трийсет километра в час на петдесетина метра над вълните и от мъглите пред тях постепенно изплуваше Йона.

От запад се бяха появили облаци, започна да ръми. По предното стъкло на хеликоптера се стичаха все по-широки вадички. Тренкавел се съмняваше, че на и без това пустия западен бряг на острова ще има жива душа. Дъждът го гарантираше.

Освен единайсет милиметровия си револвер пилотът му беше дал портфейла си, в който имаше триста лири, туристическите си обувки, вълнените си чорапи, найлоновото си пилотско яке и бейзболната си шапка. Всичко точно по мярка на Раймон. И сега нещастникът натискаше металните педали с боси крака и зъзнеше само по тениска.

Русокосият мъж с бебешко лице се обърна към него.

— Какво ще правите с мен?

— Зависи как мине дебаркирането.

— Какво искате да кажете?

— Ще подходиш откъм западната страна на Йона — отвърна Тренкавел. — Ниско под хълмовете във вътрешността на острова. Ще ме оставиш на плажа в залива. Ясно ли е?

Пилотът кимна.

Вертолетът се снижи и се насочи към скалистия бряг само на няколко метра над вълните. Пясъкът на плажа в заливчето искреше дори на слабата сребриста светлина на Северния Атлантик.

Мъжът се обърна към Раймон.

— И просто ще ме пуснете да си отида, след като ви оставя, така ли?

— Такива са намеренията ми — отвърна Тренкавел.

— Стига да си държиш устата затворена. — Той размаха портфейла пред лицето му. — Тук има много информация за теб. Не ме карай да те търся.

Пилотът закима толкова енергично, че главата му сякаш завибрира.

Месершмитът зави и се приближи към брега. Двата му турбинни двигателя вдигаха бързо разширяващи се кръгове от вълни подире им.

— Малко по-навътре — нареди французинът. — Добре, стига. Приземи го.

Вертолетът кацна.

— Мерси за возенето — каза Тренкавел. — И за всичко останало. — Не повярва на очите си, когато пилотът се усмихна и леко кимна.

Раймон скочи на мекия пясък, приведе се под въздушното течение и тичешком се отдалечи на няколко метра. Главният ротор на машината изрева и хеликоптерът се издигна във въздуха, увисна за миг, после се завъртя към морето.

Както се очакваше, на петнайсетина метра от брега той зави на юг към Оубън. Изправен точно срещу него, Тренкавел вдигна револвера, зае поза за стрелба с две ръце, прицели се и изстреля два куршума към предното стъкло, право в челото на пилота.

Месершмитът се наклони назад, задният ротор се заби в морето и машината бясно се замята, сякаш морско чудовище е сграбчило опашката й. Накрая главният ротор зацепи вълните и се пръсна на парчета сред гейзер от морска пяна. Когато водата отново се успокои, от хеликоптера нямаше и следа.