Ричард Чайлд - Ръката на пророка

— Още малко по-натам и сме мъртви!

В същия миг в пръстта вляво от тях се забиха куршуми. Катлийн се обърна и видя, че Касиди се е провесил от прозореца на хъмвито с автомат в ръка.

Благодарение на широкото си шаси неговата кола се движеше по неравния терен с по-висока скорост и по-стабилно от тях.

— Кат! — изкрещя Камерън. — Настига ни! Няма да стигнем до тъмното…

Внезапно Катлийн усети, че под тях има само въздух… Сякаш изтече цяла вечност преди отново да се приземят от отсрещната страна на едно тясно дере. Тя тежко се изтърси на земята, а Джейми отхвърча на няколко метра от нея.

Атевето леко се олюля и спря с все още работещ двигател, сякаш ги предизвикваше да го яхнат отново.

Катлийн запълзя към Камерън. Касиди бързо се приближаваше. Тя трескаво затърси револвера на пояса на Камерън, ала той явно беше изпаднал. Вперила очи в летящото към тях хъмви, Катлийн прегърна любимия си и зачака неизбежното.

Когато чудовищната машина вече заплашваше да се извиси над тях, от стената на замъка отекна автоматен откос.

Пластмасовият покрив на хъмвито се раздроби на парчета и предното стъкло се пръсна. Колата рязко зави наляво и веднага след това надясно към ръба на скалите. Въпреки оглушителния рев на мотора в момента преди задните светлини да потънат в триста метровата пропаст Катлийн чу вика на Касиди — пронизителен, смразяващ кръвта крясък. Нечовешкият вой сякаш увисна в мрака за миг, после постепенно заглъхна и накрая се сля с вятъра.

Джейми се надигна и погледна към замъка.

— Нали знаеш кой ни спаси?

— Нашият ангел пазител. Добре, че настоя да му оставим автомата.

— Така си е.

Катлийн се усмихна и поклати глава. Нейният храбър рицар наистина харесваше онзи побъркан. Тя не разбираше защо, но това беше една от многото причини, поради които го обичаше толкова много.

Изправи се и настъпи нещо твърдо. Погледна надолу и видя револвера на Джейми и до него този на Касиди. Вдигна ги и ги пъхна в пояса си. Камерън продължаваше да се взира в замъка и Катлийн се наведе и го целуна по бузата.

— Хайде, мой сантиментални глупако, да тръгваме към хидроплана.

Джейми понесе пътуването през пресечената местност тежко. Пъшкаше при всяка неравност, при всяко разтърсване. Когато най-после стигнаха до скалите високо над пристаналия хидроплан, Катлийн му помогна да слезе, след това завъртя ръчките и машината с рев и хрущене на чакъл изхвърча във въздуха, запремята се надолу и потъна в Лох Айнърт.

Камерън включи миниатюрното си фенерче и заслизаха към чакащия ги хидроплан.

Спускането по осветяваната само от бледия подскачащ лъч тясна пътека беше опасно, но преди двамата с Раймон да се отправят към замъка, Джейми предвидливо бе опънал подсигуряващо найлоново въже и сега Катлийн се държеше за него. Предпазливо зави зад един скален перваз и изведнъж докосна нещо топло и лепкаво по стената. Кръвта на Джейми. Спря и попита разтревожено:

— Как си?

Той се облегна на скалата да си поеме дъх.

— Ами… Бих могъл да демонстрирам смелост и… да ти отговоря, че съм добре, обаче ти… сигурно няма да ми повярваш.

— Още колко остава?

— Доста.

— По дяволите, знаех си, че трябваше да отидем в Талискър.

— Казах ти, Кат, не мога да оставя хидроплана тук по време на следващия отлив. Пък и в замъка Бейра оставихме прекалено много убити, за да даваме обяснения на талискърския полицай. А и спокойно може да се окаже, че Касиди е подкупил и него.

Изведнъж се олюля към нея и тя го натисна обратно към скалата.

— Господи, Джейми! Ще издържиш ли?

— Няма да остана тука я!

— Дай ми фенерчето и се облегни на мен.

Катлийн настани треперещия Джейми в задното отделение на хидроплана и го зави с одеяло. Пепелявото му лице лъщеше от пот и тя се боеше, че може би изпада в шок.

Мина през пилотската кабина, отвори люка към котвеното помещение и взе аптечката за първа помощ. Въпреки че представляваше просто голяма кутия за риболовни принадлежности с небрежно нарисуван червен кръст на капака, изглежда, вътре имаше доста неща.

Когато се върна, Камерън се взираше в тавана.

— Добре ли си, Джейми?

— Мислех си за Раймон. Според теб какво ще прави сега?

— Нямам представа. — Катлийн отвори кутията, видя едно швейцарско ножче, извади го и разряза крачола му. — Приятелят ти изглеждаше целият в рани, затова си…

— Кат, аз съм служил във въздушнодесантните войски, имал съм си работа с „тюлените“, със спецчастите, даже с австралийската Специална военновъздушна служба. Раймон може да ги сложи в малкия си джоб. — Очите му бяха възбудени, като че ли с видял нещо свръхестествено. — Онези типове в замъка Бейра бяха елитни командоси. И той ги очисти почти всичките просто ей така! — Джейми щракна с пръсти.