Ричард Чайлд - Ръката на пророка

— Ей, Кат, какво е намислила прелестната ти главичка?

Тя се завъртя рязко.

— Джейми!

Втурна се към него и го прегърна. Едва тогава видя разкъсаните му панталони и стичащата се по крака му кръв.

— Господи, Джейми…

Накара го да седне зад хъмвито.

— Как успя да… Ти ли вдигна такава тупурдия?

— С малко помощ от един приятел… е, не точно приятел.

— Кой?

Камерън я погледна със странна усмивка.

— Двамата с онзи, който ни залови при Лох Ба, проследихме хеликоптера с моя хидроплан. Казва се Раймон Тренкавел. Идва за книгата.

— Какво?!

— За да те измъкна оттук, трябваше да сключа сделка…

— С дявола!

— Бих продал и душата си, за да те спася, Кат.

В очите му заблестяха сълзи и тя го погали по бузата.

— Но той е убиец, Джейми!

— Без него нямаше да стигна дотук. Категорично. Той иска само проклетата книга.

— Е, няма да я получи!

Катлийн разкъса крачола му, огледа раната на светлината на прожекторите и установи, че куршумът е минал през бедрения мускул, без да засегне костта. Свали шала от шията си, уви го около раната и го стегна като турникет.

— Съжалявам, Джейми, знам, че боли.

— Виж сега — отвърна пилотът, като потрепери от болка, — онази… онази холивудска глупост, „Това е само повърхностна рана“ 23 23 Цитат от филма „Монти Пайтън и Светият Граал“. — Б.пр. , сигурно е написана от сценаристи, които никога не са правили нещо по-опасно от това да си разбъркат мартинито. — Устните му се извиха в онази негова прелестна дяволита усмивка. — Но пък и аз не съм Джон Уейн. Нали?

— Уф, я млъквай. Ужасно се притеснявах. Мислех, че… — Тя вдигна ръката му и я целуна, което го накара да се вцепени.

— Оох… Кат, би могла да си малко по-внимателна…

Катлийн забеляза странните ъгли, под които бяха извити палецът, показалецът и средният му пръст.

— Боже господи! Я си виж ръката! Как…

— Сигурно съм паднал, когато ме раниха. Ъъъ… нямам представа.

Тя поклати глава.

— Здраво място не ти е останало.

— Съкрушен съм от това очевидно заключение.

— Къде е хидропланът?

— Скрих го в едно заливче на няма и пет километра южно оттук.

Катлийн се изправи, отвори вратата на хъмвито и потърси ключовете. В контактния ключ? В сенника? Под седалката?

— Веднага се връщам. — Целуна го по челото и тичешком отиде да провери атевето, „Ямаха Гризли“, 600 кубика, почти същия, какъвто бяха карали с Дейвид по време на почивка в Монтана предишната година. И ключът се оказа там!

Върна се при Камерън.

— Можем да избягаме с атевето.

— А ръчките? Не съм сигурен дали… — Той погледна пострадалата си ръка.

— Няма проблем, мога да го управлявам. Въпросът е дали ти ще можеш да управляваш хидроплана…

— Само ме закарай при него.

— Първо трябва да свърша нещо.

— Какво? Да напишеш прощално писмо ли? Дай да се махаме оттук!

— Трябва да взема книгата, Джейми. — Катлийн обхвана лицето му в шепи.

Той отблъсна ръцете й.

— Ти не си наред!

— Това не подлежи на обсъждане. Трябва да взема книгата от Касиди. Не можем да оставим такава власт в… Моля те, Джейми. Опитай се да ме разбереш.

Очите му омекнаха.

— Спасителка на нашето бъдеще, а?

Тя сви рамене и се извърна.

— Добре, Кат. — Той леко я хвана за брадичката, отново обърна лицето й към своето и отметна кичур коса зад ухото й. — Щом тази книга с толкова важна за теб…

— Обичам те, Джейми Камерън. — Катлийн го целуна по устните и прошепна в ухото му: — Пожелай ми късмет. Няма да се бавя, обещавам.

— Помогни ми да се изправя, моля те.

— Не. Знам какво си намислил.

Той с мъка се надигна и без нейна помощ, хвана я за пуловера и я притегли към себе си. Сините му очи бяха придобили цвета на стомана.

— Идвам с теб, Катлийн. Стига приказки. Имаме работа.

Мъжът, когото Касиди бе нарекъл Деджагър, се хвърли напред и десантният му нож мина толкова близо до Тренкавел, че той усети полъха на изместения въздух. Французинът блокира следващата му атака, рязко се завъртя и с обратен замах поряза дясната ръка на противника си. После светкавично отскочи, зае изходна позиция и продължи да обикаля около него.

— Бива си те — без да обръща внимание на стичащата се от раната му кръв, каза Деджагър и се ухили. — Доста си тренирал, а?

— Само през целия си живот.

Усмивката на Деджагър постепенно се стопи и след половин секунда той го нападна със серия вертикални замахвания, принуждавайки го да отстъпи. Явно изтълкувал погрешно целта на тази маневра, Деджагър продължи да го атакува все по-настойчиво и бързо. Тренкавел отстъпваше, оставяше го да се приближи още и при всяка крачка замахваше напред с ножа. Едно от замахванията наляво на Деджагър обаче се оказа прекалено дълбоко и това даде възможност на Раймон да контраатакува: той заби ножа си толкова дълбоко в рамото на наемника, че острието одраска костта. Деджагър изрева, завъртя се, за да защити раненото си рамо, и отскочи назад.