Ричард Чайлд - Ръката на пророка

„О, я стига! Престани, за бога!“

Стисна зъби. Призля му от тези патетични мечти, които забулваха истината за безрадостното му съществувание!

Баща му имаше право: приятелството беше просто мехлем от мечти, с който слабите мажат нанесените си от самите тях рани.

Обзе го задушаващо усещане за унижение, което светкавично се превърна в леден гняв. Гняв към баща му. Гняв към Камерън. Дори към Елен, задето го бе изоставила в тази студена тундра, каквато представляваше животът.

Внезапно сякаш и последната клетка в тялото му избухна, потта по лицето му се смеси със сълзи и той прехапа устна, докато не усети в устата си вкус на кръв. Миналото му го разкъсваше, бъдеше му беше отказано. Не можеше да преглътне, едва си поемаше дъх. Вече не се чувстваше човек и знаеше, че ще се пръсне, ако не убие някого… Ако не убие някого веднага!

Скочи върху каменния парапет, изкатери се по стръмния наклон, хвърли се през витражния прозорец отдясно на вратата и се претърколи в голямата зала сред дъжд от стъкла.

Посрещна го тракане на автомат и в дъбовата врата зад него се заби дъжд от куршуми. После откосите начертаха линия от дупки на стената в търсене на по-податлива мишена. Тренкавел инстинктивно усети източника на стрелбата още преди очите му да го видят, метна се наляво и в движение насочи пистолета си напред, докато грамадният наемник завърташе дулото на оръжието си след него.

Руснакът закъсня. Куршумите с кух връх го улучиха в гърдите и корема и го запратиха в задно салто през един стол.

Раймон продължи напред и подмина трупа, без изобщо да обърне внимание на ужасните поражения, нанесени от 12,7 милиметровите куршуми.

В следващия миг някой откри огън от отсрещния край на залата и го принуди да залегне зад дървена масичка за сервиране със сребърна рамка. Той протегна пистолета си отгоре и изстреля останалите пет патрона към вратата, зад която се криеше противникът му.

Мощните куршуми пробиха тежкия дъб като че ли е картон. Чу се крясък и мъжът се свлече на пода.

Тренкавел присви очи и се вторачи в светлата пролука на притворената врата, зареди нов пълнител, вкара патрон в патронника и се затича натам, като се движеше на зигзаг. Хвърли се на мраморния под, плъзна се като бейзболист, мятащ се към хоума, изрита вратата и я отвори докрай.

Появата му в голямата библиотека беше посрещната с град от куршуми, идващи от дъното на помещението. Французинът моментално видя онова, на което го бяха научили през дългите години подготовка: над една прекатурена маса надничаха две лица, осветени от жълтите пламъци в камината.

Докато куршумите вдигаха осколки от пода около него, той се претърколи, прикри се зад трупа до вратата и изпразни половината пълнител по посока на изстрелите. Улучи единия си противник в лицето и онзи отхвърча назад, като изпусна автомата си. Вторият куршум на Раймон попадна в рамото на другия мъж и го завъртя така, че следващият пръсна темето му.

Тренкавел се изправи и се приближи до почти обезглавените охранители. Погледът му попадна върху пророческата книга, която лежеше на една маса наблизо.

— Хвърли оръжието.

Той бавно започна да се обръща.

— Казах да хвърлиш оръжието, по дяволите!

Французинът пусна пистолета, който изтрака силно на мраморния под, и все така бавно се обърна. Видя мъж с къса сива коса, насочил срещу него револвер.

— Вие трябва да сте Даниъл Касиди.

— А ти кой си, мама му стара?

Вдигнал ръце, Раймон кимна към кодекса.

— Колекционер.

— Свършено е с твоето колекциониране. Повтарям: кой си ти, дяволите да те вземат?!

Тренкавел се усмихна. Аматьорите приказваха прекалено много.

— Какво ти е толкова смешно?

— Нищо.

— Пак питам: как се казваш, мамка ти?!

— Дейвид Янус — без да престава да се усмихва, отвърна Раймон. — Защо се интересувате от тази книга?

— Явно не си я чел.

— Знам, че е пророческа книга и…

— И какво?

— И човек като вас сигурно знае как да превърне пророчествата в злато.

— Само отначало беше така — изсумтя Касиди.

— Значи просто обичате стари книги, така ли? — Тренкавел хвърли бърз поглед надясно, за да се увери, че е чисто. Представи си следващия си ход — действие, упражнявано хиляди пъти по време на тренировки.

— Не — продължи той, като преценяваше разстоянието. — Интересува ви само печалбата, като всеки друг алчен капиталист.

Касиди гордо изправи глава.

— Всъщност самият папа Инокентий ме натовари да му занеса тази дяволска книга. Вдругиден трябва лично да я предам на Светия отец.