Ричард Чайлд - Ръката на пророка

С периферното си зрение французинът забеляза, че Касиди пълзи към револвера си. Деджагър се възползва от разсейването му, налетя му ниско и успя да го рани в ребрата.

Раздраната плът пареше така, сякаш го измъчваха с горелка. Тренкавел заотстъпва и противникът му го последва, като яростно мушкаше и замахваше с ножа си. Отбивайки атаките, Раймон се приближаваше към ранения милиардер, който продължаваше да пълзи към оръжието си.

А после Деджагър, кой знае защо, прекрати нападението.

В този сякаш замръзнал във времето момент Тренкавел разбра причината: наемникът беше видял пистолета на Каосен. След секунда противникът му вече държеше 12,7 милиметровия „Дезърт Ийгъл“ и го насочваше срещу него.

— Повече няма да ни създаваш проблеми, гарантирам ти — процеди през зъби едрият наемник. — Обаче трябва да призная, че си истински боец, затова няма да бавя разходката ти до ада.

Деджагър изпъна ръката си и Раймон зачака… Не… Не, почти приветства изстрелването на едрокалибрения куршум. Гърмежът го накара да потрепери… Но… Не усещаше болка… И продължаваше да стои на мястото си!

И тогава зърна нещо странно в главата на наемника. Брадичката му беше вирната нагоре, сякаш напрягаше слух да чуе далечен звук. Озадаченото му лице подсилваше това впечатление.

Спрялото време отново полетя и мъжът се строполи. По лицето му рукна кръв и потече по белия мраморен под.

Когато видя Джейми Камерън на прага с димящия револвер „Уебли“ в ръка, Тренкавел го почувства по-близък от всяко друго човешко същество — освен Елен.

Ала пилотът насочи оръжието си към него.

— Идваме само за книгата, Раймон. Не искам да пострадаш.

Касиди с усилие се изправи и заотстъпва, все още стиснал окървавената си ръка.

Катлийн го посочи и каза:

— Този човек стои зад всичко. Джейми. Даниъл Касиди.

— А, той ли е? — Камерън се прицели в него. — Е, теб нямам проблем да те очистя. Само ми дай повод.

Милиардерът избърса потта от лицето си и кимна.

Докато пилотът държеше двамата на мушка, Катлийн прибра кодекса и бележките си в оранжевата кутия и затвори капака. Отиде при масата, взе пратените на Касиди резултати от изследванията и останалите сведения и ги хвърли в огъня.

Не биваше да оставя никакви следи, свързани с книгата.

— Добре, да се махаме — каза тя и се върна при Камерън. После посочи Тренкавел. — Какво ще правиш с него?

— Да. Джейми — усмихна се французинът. — Какво ще правиш с мен? — След миг усмивката му изчезна и черните му очи заблестяха като полиран оникс. — Нима ще ме измамиш? Сключихме сделка, mon ami.

— Сделките понякога се развалят.

— Любовта стои над приятелството, а?

Камерън хвърли поглед към Катлийн.

— Нещо такова.

— Колко трогателно.

— Обърни се, Раймон. Пъхни си ръцете в джобовете.

Археоложката го хвана за ръката.

— Какво си намислил?

— Той ще дойде за известно време с нас. Вземи автомата на охранителя и резервния пълнител от куртката му.

Прекалено изтощена, за да спори, тя преметна ремъка на оранжевата кутия на рамо, вдигна оръжието, приклекна и свали от колана на убития и резервния пълнител. Празните очи на мъртвеца сякаш я гледаха с нямо обвинение. Археоложката потисна връхлетелия я пристъп на гадене и бавно се изправи.

— Нищо ли не разбираш от оръжия? — попита Джейми.

— Какво? Ъъъ… някога ходех на лов с баща ми.

— Свали стария пълнител и го смени.

Зарадвана, че има с какво да прогони от мислите си убития Деджагър, Катлийн бързо смени пълнителя и тръгна към вратата. Тренкавел я последва.

— Чакайте малко — спря ги Камерън, сръга французина с дулото на оръжието си и без да изпуска Раймон от мушка, клекна и вдигна револвера на милиардера. После се изправи, впери очи в ранения Касиди и каза сухо:

— Всичките ти главорези са мъртви. Като всеки насилник, който изгуби предимството си, сега си нищо.

— Така ли мислиш? — озъби му се милиардерът.

— След като отрепките ти вече ги няма, кой ще ти върши мръсната работа? — презрително изсумтя Камерън. — Ще си развалиш маникюра.

Двамата с Тренкавел тръгнаха към изхода, но Джейми спря и измърмори:

— Какво пък, по дяволите?

И се извъртя и фрасна Касиди в брадичката с ляво кроше. Милиардерът политна назад и се свлече на пода.

Катлийн видя, че Тренкавел се напряга, сякаш усетил шанс за себе си. За нейна изненада обаче той само се усмихна и сви рамене.

Тримата излязоха от библиотеката, а след това и от сградата. Камерън куцаше силно и очевидно много го болеше.